С близначката за първи път сме проплакали в родния край на майка ни – Лудогорието. До последно никой не е знаел, че сме две. Като по-нахална, сестра ми се родила първа и акушерката ахнала: ”Я, то имало още едно!” По това време баща ни бил запас и в писмо майка ни го помолила да избере една от двойките имена: Виждан-Вилдан, Айля-Лейля, Ширин-Шермин, Нихал-Зухал. Но в ония далечни времена комуникациите са били жалка история - нямало ни мобилни телефони, ни електронни пощи, ни скайпове... Един ден и те ще са демоде за идните поколения, защото бъдещето е на комуникациите по телепатичен път! И така, без да дочака отговор, майка ни избрала да се казваме Виждан и Вилдан. След седмица благополучно пристигнало писмо от баща ни, в което изказал предпочитание към първата двойка имена. Бинго!
В детската градина всички бяхме убедени, че името на сестра ми идва от „виждам”. Моите набори сигурно си спомнят една популярна игра с песничка: „Виждам те, гледам те, с теб играя аз сега...” Като я пееха, децата усмихнато поглеждаха към нея, а тя чак се изчервяваше от удоволствие. Аз пък се гордеех, че ми е сестра. Всъщност, Виждан в превод означава „съвест” и май има някакъв резон в тази работа. Като се замисля, не е ли съвестта, която вижда и оценява постъпките ни?
Дълго време мислех, че името ми означава „лунен лъч”, докато един доцент по лингвистика не ми разви друга теория. На изпита по езикознание направи подробен анализ на името ми, като стигна чак до санскритски и тържествено обяви, че съм Розичка. Бях си глътнала граматиката, но се успокоих и даже усмихнато му благодарих. Царица на цветята! Затова ли обичам най-много това цвете? Обзалагам се на една каса бира, че не съм пропуснала нито едно фото с рози в сайт „Откровения”! Жалко обаче, че теорията не излезе вярна – в един именник прочетох, че съм: „невинно новородено Божие чедо”. То, всички сме чеда на Бога, но дали сме невинни?... Хубави или лоши, такива имена са ни дали нашите родители. Известно е, че името влияе върху човека, както и това, че човек цял живот гради името си.
Един прекрасен ден ни се предостави рядката „привилегия” сами да си изберем имена. Невиждан експеримент в края на 20 век! Аз си избрах името Видана (от Вида). Даже предложих за благозвучие да прибавят едно „ л” и да ме наричат Вилдана. Обичам я тази буквичка – с нея започва думата Любов! Сестра ми си хареса името Жени, за да съхрани буквата „ж”. Майка ми Хатидже стана Елина, тъй като обожаваше руската актриса Елина Бистрицкая. Баща ми отсече, че ще се казва Стефан Стефанов Стефанов, за да не помни толкова имена. Едвам го убедихме да бъде Самуил, за да му казват галено пак Сами. Сега се шегувам, но тогава не ни беше до смях. И българските ми познати и приятели се чувстваха дискомфортно от този абсурд, който, за щастие, продължи само 4 години. Тъкмо се успокоих и един ден взеха, че ми смениха и пола. Преди години работих като експерт и направих запитване до Министерството на образованието, на което получих следния отговор: „Уважаеми господин Сефер, по повод на Вашето запитване...”
Какво ли още ще преживея ? Както казват руснаците: „ Поживем, увидем!”
Искрено ваша: Вилдан Сами Сефер
П.П. Между другото, Сефер означава "пътешествие". Дали да не захвърля всичко и да не запраша нанякъде?...
© Вилдан Сефер Всички права запазени