Пръкна се седмаче с крив нос и сплескано чело през една топла юлска вечер. Баща и каза:
- Ъххх... Обърна се и излезна.
Така започна всичко
Нищо интересно докато дойде училището. Решиха, че с това сплескано чело науките няма да намерят много място там и я затириха при баба.
Баба рече: - Подай ми баба ведрото - и всичко се подреди моменталически. При Баба си го знаеш/ Къща да въртиш, гозба да забъркаш...
- Що рече? - че и гъбите ги знаеше. Дружки бяха.
Разпъпи неусетно. Ехото и отговаряше с лъчезарен смях.
Не успя да се огледа в хората около себе си. Не разбираше защо я отбягват. Но сякаш и харесваше...
И се втурна сама през живота си. Само котките и бяха дружки. Остаря си. Сви се. Изсуши се. Но дългите и къдри не се променяха през времето. Държеше ги на кок с две дълги игли за плетене.
Един ден децата на комшиите я подкараха с камъни заливайки се от смях.
Така започна всичко
Прибра се докато си баеше през цялото време. После си направи чай с мед. После реши да им отмъсти. Ще се промъкне ...