Пръкна се седмаче с крив нос и сплескано чело през една топла юлска вечер. Баща и каза:
- Ъххх... Обърна се и излезна.
Така започна всичко
Нищо интересно докато дойде училището. Решиха, че с това сплескано чело науките няма да намерят много място там и я затириха при баба.
Баба рече: - Подай ми баба ведрото - и всичко се подреди моменталически. При Баба си го знаеш/ Къща да въртиш, гозба да забъркаш...
- Що рече? - че и гъбите ги знаеше. Дружки бяха.
Разпъпи неусетно. Ехото и отговаряше с лъчезарен смях.
Не успя да се огледа в хората около себе си. Не разбираше защо я отбягват. Но сякаш и харесваше...
И се втурна сама през живота си. Само котките и бяха дружки. Остаря си. Сви се. Изсуши се. Но дългите и къдри не се променяха през времето. Държеше ги на кок с две дълги игли за плетене.
Един ден децата на комшиите я подкараха с камъни заливайки се от смях.
Така започна всичко
Прибра се докато си баеше през цялото време. После си направи чай с мед. После реши да им отмъсти. Ще се промъкне докато спят, после ще ги гъделичка докато ги събуди измъквайки се с ехиден смях:
- Хи, хи, хи.....
Речено сторено. И много и хареса! До месец се оказа, че няма човек в града без да се буди от гъделичкане и ехиден смях.
Всеки я беше замерял с нещо.
Събраха се велможите при полицейския началник да мислят решение. Да я убият не искат затова решиха да я прогонят. И я изгониха. Но гъделичкането не спря, даже се засили. Също и смеха.
Депеша пратиха на кралския съветник. Да проводи той човек способен. Проблема да им го реши.
Какво ли ще им прати той на помощ?
И както се полага седнаха да полеят с вино победата. И с едно прасенце. Докато се наливаха всеки драпаше пакета си. Как гъделичка.... Някой се провикна:
- Баба Гъди Мъди! - Всички се заливаха от смях. И ехото им отговаряше:
- Хи,хи хи......
Името така и си остана. Днес ние я знаем само като основателя на клана Гъди Мъди.
..............................................................................................................
Ще се радвам ако имате желание и муза да ми помогнете с перипетите на Баба. Няма никакви ограничения. Освен да се забавляване!
© Росен Балабанов Всички права запазени