Цигарка Табакова беше обикновено момиче, с обикновени проблеми.
Живееше в малък двустаен апартамент заедно с нейния съквартирант Здравко. Работеше и учеше, но както винаги при съчетанието на тези две неща се изискваше огромно количество нерви, които тя успокояваше (или поне си мислеше, че успокоява) с пушенето. Всъщност на нея не й пукаше особено дали в действителност те й помагаха. Важното е, че даваха резултат. Макар съквартирантът й да бе напълно против, тя пушеше като комин пред тежка зима (и то целогодишно). Сякаш в душата й бе зима и това бе единственият начин да я сгрее.
Но това, разбира се, не беше единствената причина, поради която се караха със Здравко. Бяха си обещали, че ще се редуват в изхвърлянето на боклука и почистването на стаите. Да, ама това важеше само до втората, третата седмица... После Цигарка все забравяше да го изхвърли и тържествено заявяваше, че ще го направи утре. А това утре ставаше вдругиден. И така боклукът все си седеше.
....
- Няма ли да ги спреш вече? ...