Зимен ден, зимни улици, зимни души... Вятър, студ и сивота. Забързани сме. Не знаем кои сме, не знаем къде сме. Не знаем защо живеем - май, защото сме длъжни. Във въздуха се носи странна миризма на злоба. Завиждаме за къщата, за колата, за роклята... Не харесваме никого, мразим всички. Не се чува детски смях, а крясъци и псуващи родители. Смеем се на трагичните комедийни предавания, където са разрушени семейства, хората са пияни и говорят глупости. И вечер, вместо да прегърнем човека до себе си, се обръщаме хладно на другата страна и заспиваме с една-единствена мисъл...и утре ли трябва да се живее?

Звучи много грозно, но е така - забравили сме да живеем. Предаваме се, преди да сме започнали, не намираме смисъл да се борим. Вечно недоволни, вечно озлобени се лутаме в собствения си измислен и фалшив свят, без да се замислим какво всъщност осмисля съществуването ни. Ние не живеем, ние оцеляваме!

 За всичко обвиняваме парите. Нямаме пари, мизерстваме, гладуваме. Избиваме комплексите си върху способните и можещите, за да им натякнем, че и те трябва да са нещастни - като нас. Младите хора си тръгват - не обичали родината. Тези, които останат, или търпят унижението, или се превръщат в мутри. В училищата цари хаос, в университетите също. Дискотеките са пълни с пияни хора… Да, за алкохол пари винаги ще се намерят.

А иначе сме мързеливи. Не обичаме да работим, а искаме да имаме. Не обичаме да учим, а искаме да знаем. На успелите завиждаме, а как да успеем ние - не се замисляме. Все по лесното да минем, все да не се оцапаме, все да не паднем, да не ни заболи. Ако може цял живот да сме навряни в миша дупка и да има кой да ни храни, без да трябва да се погрижим за каквото и да било - най-добре.  Е, как искате тогава някога нещата да се променят, като ние самите отказваме промяна?

И ако се научим да обичаме ближния, да ценим труда на другия, да се радваме на децата си, да уважаваме родителите си, да се учим от чуждите грешки, пък и от своите, да се усмихваме дори само за това, че навън е слънчево, да намираме начин да се развиваме, то едва тогава би имало промяна. Преди това - не!