Зимен ден, зимни улици, зимни души... Вятър, студ и сивота. Забързани сме. Не знаем кои сме, не знаем къде сме. Не знаем защо живеем - май, защото сме длъжни. Във въздуха се носи странна миризма на злоба. Завиждаме за къщата, за колата, за роклята... Не харесваме никого, мразим всички. Не се чува детски смях, а крясъци и псуващи родители. Смеем се на трагичните комедийни предавания, където са разрушени семейства, хората са пияни и говорят глупости. И вечер, вместо да прегърнем човека до себе си, се обръщаме хладно на другата страна и заспиваме с една-единствена мисъл...и утре ли трябва да се живее?
Звучи много грозно, но е така - забравили сме да живеем. Предаваме се, преди да сме започнали, не намираме смисъл да се борим. Вечно недоволни, вечно озлобени се лутаме в собствения си измислен и фалшив свят, без да се замислим какво всъщност осмисля съществуването ни. Ние не живеем, ние оцеляваме!
За всичко обвиняваме парите. Нямаме пари, мизерстваме, гладуваме. Избиваме комплексите си върх ...