ИЗКУШЕНИЕ

Биха ме!

И ме би не кой да е… а жена!

И ме би не с какво да е… а с метла!

И не каква да е… а с дълга дръжка!

Та тогава…

Бяхме приятели с едно старче и бабчето му…

Той е и доктор, и професор, и учи хлапетата…

Та един ден ми се обажда и ми вика утре никъде да не ходя, а към девет сутринта да мина да ги взема…

Ще ходим някъде си на гости…

Как да му откажеш? И приятел! И не е добре с крака, та не може да си кара колата…

Там съм, пред тях съм и сме в колата, и се понесохме…

А наляво, а на дясно, а напред, та в едно село, накрая на полето, в началото на планината….

И спираме пред един двор!

Не двор! Ако има рай, той е тук!

Леко стръмен, леко се надига от улицата …

И в дъното, на най- високото… къща!

Не къща!

Приказка!

От време оно и разказана от хора, де са разбирали и от хубост, и красота…

Два ката и на втория… чардак и то голям…

Посреща ни и ни поведе стопанката…

Прилича на къщата - и по възраст, и по хубост!

И ни заведе, и приседнахме на масата на чардака…

И се разприказваха, та разбрах що сме на гости…

Внучката на бабата учи при дядото…

И наскоро ще има и изпит при него…

И доде си помислих нещичко…

Друго било!

Момичето се разболяло и дядото го изправил на крачка…

И то, милото, рипкаше като сърничка из двора, из къщата, по чардака и носеше и чашки, и канички, и мезенца, и…

И си бъбрим, и си попийваме, и си замезваме…

Но… сърнето разчисти маста!

И бабата хвърли на нея тесте карти!

Да сме поиграели, доде дойде време за обяд…

А отвън, оттам, до оградата, се носят едни миризми…

Пещ- голяма, зидана, замазана, прегряла…

И там се пече… агънце!

Не, не са миризми…

От там се носи изкушение…

Ама има време…

Хубавите работи не стават бързо...

Та хвърлихме картите…

И стана тя каквато стана!

Видя ли карти, забравям и къде съм, и кой съм…

Краста!

И така играех, че никога никой и ръка от мен не взе …

Ядосваха се, обвиняваха ме и се оправдаваха…

Че на който му не върви в любовта…

Му вървяло на карти!

И май бяха прави…

Че то при мен не само любов не се беше завъртяла, ами и жена не беше ме погледнала…

Смацан, нескопосан, кльощав…

Едно джезве с кости…

Ама не им прощавах!

И как да им простя, като и аса, и валета, и попета, и девятки, и момета… все при мен!

И не идват по едно, а на тайфа, по четири!

Как да не биеш!

И се заредиха игра след игра, и се занареждаха в ръцете ми, и все по четири - и аса, и валета, и попета, и момета…

И бабата ни в една игра и една ръка не хвана…

Но какво хвана разбрах, кога го заблъска в главата ми…

Метла с дълга дръжка!

И ме погна из чардака, и ме гони до улицата…

И не спираше, и да върти метлата, и да се кара…

„Да я бия - нея, дето никой и ръка от нея не е вземал, да ме черпи и гощава, и да я бия…!”

Дядото с бабчето си стоят на чардака и гледат, и се чудят що да сторят, що да правят…

И аз стоя, но пред оградата и аз се чудя що да правя…

Ни натам, ни насам,…

Ни да изчезна, ни да остана!

Не мога да ги оставя, няма как да се прибират…

И зачаках…

А там, в двора, като свалиха капака на пещта, като извадиха онова в него, като се понесоха едни изкушения…

Чак ми прилоша…

И се облизвам, и преглъщам…

А на чардака си похапват, си попийват и си бъбрят…

Какво си бъбреха не знам, ама по едно време, сърнето приприпка, хвана ме под ръчичка и ме поведе…

Та и аз похапнах, но и се оглеждах…

И го ударих и на размисъл…

Сетих се за един комшия отпреди време…

Крастав беше на табла!

И ме прехващаше да играем…

И пердашехме, кажи-речи, всяка вечер…

Ако не при него… при мен…

И винаги той губи!

И никога не се ядосва.

Но винаги ме поучава:

- Не може! Не е редно! Да си на гости на приятел, да те посрещне, да те почерпи, да те уважи и да... го биеш на табла! Не може!

Това го вика, кога е у дома…

Като сме горе, при него, и пак падне…

- Не може да ти дойде човек на гости, да те уважи, да те зачете и да го биеш на табла. Не може! Не е редно!

Е, това е философия!

Смеех се …

Та пердашихме табла след табла, вечер след вечер, ама никога не проумях тая мисъл…

Но всичко е до време…

И то дойде!

И тогава я разбрах!

Тогава, като пазех ту глава, ту гръб, разбрах думите му…

А картите ги зарязах …

Ама не съм сигурен защо…

Дали че вече не ми вървяха…

Дали че в друго ми потръгна..

Дали че в нещо се спънах…

Дали че нещо в мен се спъна…

Ама не вървят!

Падат ми се само седмаци и осмаци…

Ни валета, ни дори момета…

И как ще ми паднат…

Като лудуват у дома, из стаите…

И чакат…

Да се прибера…

И да заиграем …