Започнаха да извикват на всеки един имената, за да си получи номера и ключа за стаята си и името на съквартиранта си. На моя пишеше Рейчъл Варлос, стая 312. Тръгнах неориентирана и за малко да се блъсна в една жена.
- О, съжалявам!
- Няма проблем, ти си нова тук, нали?!
- Да, как познахте? - попитах учудена.
- Ами сака в ръката ти и листчето. Имаш ли нужда от помощ? Аз съм отговорничката за женското общежитие, казвам се Кейла.
- Ох, слава богу! - отдъхнах си аз. - Може ли да ме упътите към стая 312?
- Разбира се - рече тя и ме въведе в едната от двете напълно еднакви на вид сгради. Започнахме да изкачваме стълбите, които водеха към втория етаж. В края на стълбището се виждаха три коридора, поемащи в различни посоки, а в края на всеки един от тях се виждаше ново стълбище, водещо към по-горен етаж. Кейла пое по най-крайно левия коридор и след известно време спря пред една врата.
- Ето това е твоята стая, приятен ден.
- Благодаря много - изрекох, преди тя да изчезне по стълбището. Как ли ...