Започнаха да извикват на всеки един имената, за да си получи номера и ключа за стаята си и името на съквартиранта си. На моя пишеше Рейчъл Варлос, стая 312. Тръгнах неориентирана и за малко да се блъсна в една жена.

- О, съжалявам!

- Няма проблем, ти си нова тук, нали?!

- Да, как познахте? - попитах учудена.

- Ами сака в ръката ти и листчето. Имаш ли нужда от помощ? Аз съм отговорничката за женското общежитие, казвам се Кейла.

- Ох, слава богу! - отдъхнах си аз. - Може ли да ме упътите към стая 312?

- Разбира се - рече тя и ме въведе в едната от двете напълно еднакви на вид сгради. Започнахме да изкачваме стълбите, които водеха към втория етаж. В края на стълбището се виждаха три коридора, поемащи в различни посоки, а в края на всеки един от тях се виждаше ново стълбище, водещо към по-горен етаж. Кейла пое по най-крайно левия коридор и след известно време спря пред една врата.

- Ето това е твоята стая, приятен ден.

- Благодаря много - изрекох, преди тя да изчезне по стълбището. Как ли щях да намеря стаята сама, помислих си аз.

Отворих вратата и влезнах. Озовах се в голяма и доста просторна стая, в едната половина имаше голямо легло със зелени завивки и жълта възглавница. Цялата стая бе боядисана в патешко-жълто, а до леглото от едната страна имаше бюро, прилежно подредено с учебници и книги. Явно това бе половината на съквартирантката ми, погледнах в другата част на стаята и видях същото голямо легло само че без да има никакви завивки, имаше и същото бюро и както всичко друго имаше и същия бял гардероб. Огледах се да видя дали има някой, но явно бях сама. С облекчение пуснах тежкия си сак на земята и се заех да разопаковам. Подредих кутиите си с обувки и влезнах в банята, за да оставя принадлежностите си. Банята беше светла, с голямо огледало над двете мивки, а от ароматизатора над вратата се носеше аромат на ванилия. Когато подредих всичко, излезнах от банята и се заех да оправям леглото си и докато слагах снимката на мен и Ванеса върху нощното шкафче, вратата на стаята  рязко се отвори и вътре връхлетя едно момиче. Едва не се спъна в чантата, която носеше, когато впери в мен черните си бездънни очи.

- Хей, ти сигурно си новата ми съквартирантка. Аз съм Рейчъл Варлос, както ти вече може би знаеш...