Видя я съвсем случайно, на излизане от ресторанта, където бе хапнал в обедната почивка. В първия момент се изненада, защото тя, годеницата му, трябваше да е на командировка във Варна, поне според твърденията й. Но не прекрасната, любимата Савина бе тук, в София, и вървеше редом до някакъв мъж с небрежно преметната през кръста му ръка.  А той мъжът, час по час се усмихваше и плъзгаше длан по стегнатия й задник.

  Зачервен от гняв, Иво тръгна след тях, а те просто вървяха по тротоара и си гукаха влюбено, откъснати напълно от градската суета. Привързаността, която  излъчваха, бе в остър контраст с мрачните физиономии на минувачите.

  Иво примигна невярващо с очи, но потресаващата гледка продължи да измъчва цялата му същност. Имаше чувството, че сърцето му всеки момент ще се пръсне, толкова бе ядосан и възмутен. Двамата със Савина се бяха запознали преди половин година и бързо се бяха влюбили един в друг, като само преди месец сключиха годеж, а сега … тя му изневеряваше. Тя се мляскаше с онзи мъж, пускаше му ръце, а лицето й грееше от щастие и страст.

  Иво усети как очите му се насълзяват, целият трепереше.

  Савина дори бе облякла по-секси дрехи от обикновено, и обувки с висок ток бе обула, дори бе разпуснала прекрасната си кестенява коса, отказвайки се явно за случая от традиционния за нея стегнат кок. Мъжът бе висок, рус, със зализана назад коса и мазен поглед – типичен градски курвар. 

  Двамата спряха, прегърнаха се и засмукаха жадно устни. На Иво направо му се пригади. Ако имаше пистолет, със сигурност щеше да им види сметката, пък ако ще и да гниеше после до живот в затвора. Мечтите за семейно щастие се разпадаха пред очите му със светкавична скорост. Беше вярвал, че Савина е любовта на живота му, а сега … тя му изневеряваше най-подло. Вероятно през цялата „командировка” се бяха чукали зверски в някой мотел. Започна трескаво да търси причини за това нейно поведение. Та нали се разбираха чудесно, та нали сексът бе прекрасен… или може би не? Понякога му се бе струвало, че оргазмените й охкания са леко пресилени и неестествени. Тя явно бе търсила нещо повече в любовта. Явно не бе доволна от неговите креватни способности. Но годежът, защо тя се бе съгласила да се обвържат с обещание за брак? Или това от нейна гледна точка бе нещо от рода на моминско парти? За последно с друг? Тази мисъл не го успокои. Савина и онзи изглеждаха лудо влюбени един в друг.

  Двамата свиха в една тясна уличка, после мъжът целуна за последно Савина и се скри в някакъв вход. Савина му махна, усмихвайки се някак тъжно, после закрачи нагоре по тротоара, точно срещу Иво, който застина неподвижен, изпивайки с поглед невярната си изгора. Беше толкова красива, толкова нежна … но вече беше омърсена.

  Савина дори се направи, че не го забелязва, опита да се шмугне покрай него, мръсницата му с мръсница.

  - Кой беше онзи? – попита с насилено спокоен глас Иво. 

  Тя вдигна глава и го изгледа изненадано, в очите й бавно се промъкна страх. Но продължи да се прави на ударена, все едно не го познава, и Иво направо полудя. Зашлеви й мощен шамар, от който главата й се завъртя рязко настрани. После Савина се побягна, хвърляйки уплашени погледи назад. Но високите токчета не й позволяваха да тича бързо. Иво я настигна моментално, хвана я за ръката и изви китката й, при което се чу хрущящ звук. Савина зави от болка и се свлече на колене. Завика за помощ,, сякаш той бе някакъв престъпник, някакво долно същество, което има само зли намерения.

  - Просто ми кажи какви ги вършите с онзи! – настоя Иво. – Мислех, че ме обичаш!

  Савина се изправи на крака и отново хукна.

  - Мамка му, заслужавам поне едно обяснение! – извика Иво, но годеницата му продължи да бяга, притискайки лявата си китка към гърдите.

  Пред очите на Иво падна черна пелена. Повали Савина на земята с шут в прасеца и започна да я рита по цялото тяло. Младата жена се сви на кълбо и започна да пищи. После надойдоха хора и Иво се принуди да побегне, макар че много му се искаше да довърши започнатото.

***

  Иво дремеше на кухненската маса, забил поглед в полупразната бутилка водка, когато мобилният му телефон  иззвъня. Беше Савина. Примигна невярващо, не знаеше какво да очаква. В главата му любов и омраза се бяха сплели в здрава прегръдка.

  - Да? – каза плахо.

  - Скъпи? – проехтя гласът на Савина, потресаващо тъжен и глух.

  - Да.

  - Току що се прибрах в София. Някой е пребил зверски сестра ми, затова се върнах.

  - Сестра ти?

  - Да, споменавал съм ти за нея, не помниш ли?

  - Аз…   

  - С нея не сме много близки, както знаеш, - отмъкна ми едно гадже, когато бяхме тийнейджърки, и все още не мога да и простя, - но трябва да съм до нея в този тежък момент.

  - Сестра ти?

  - Да бе, близначки сме. Какво си заповтарял като развален телефон? Да не си пиян?

  - Ами…

  - Слушай сега и запомняй, или си запиши, ако искаш … трябва да донесеш кърпи, четка за зъби, дезодорант, онази синята нощница, неразпечатаната, нали се сещаш, както и…

  - Аз, да дойда, при сестра ти?

  - Какво ти става, по дяволите? Не разбираш ли, че имам нужда от помощта ти! Господи, да знаеш само как са я пребили! Горкичката!  Значи трябва да донесеш и…