Видя я съвсем случайно, на излизане от ресторанта, където бе хапнал в обедната почивка. В първия момент се изненада, защото тя, годеницата му, трябваше да е на командировка във Варна, поне според твърденията й. Но не прекрасната, любимата Савина бе тук, в София, и вървеше редом до някакъв мъж с небрежно преметната през кръста му ръка. А той мъжът, час по час се усмихваше и плъзгаше длан по стегнатия й задник.
Зачервен от гняв, Иво тръгна след тях, а те просто вървяха по тротоара и си гукаха влюбено, откъснати напълно от градската суета. Привързаността, която излъчваха, бе в остър контраст с мрачните физиономии на минувачите.
Иво примигна невярващо с очи, но потресаващата гледка продължи да измъчва цялата му същност. Имаше чувството, че сърцето му всеки момент ще се пръсне, толкова бе ядосан и възмутен. Двамата със Савина се бяха запознали преди половин година и бързо се бяха влюбили един в друг, като само преди месец сключиха годеж, а сега … тя му изневеряваше. Тя се мляскаше с онзи мъ ...