В една тиха юнска вечер седях в градината на малко столично заведение. Имах среща с Мая, която ми беше препоръчана и за която бях чул много неща. Познах я веднага щом дойде. По телефона се беше представила точно, но изпускаше две неща. Спокойствието и студенината в очите. Тя явно държеше на цената си, защото при вида ми устните и се свиха в лека гримаса.Сигурно не приличах на платежоспособните клиенти с които си имаше работа.
– Здравейте, Мая!
- Здравейте, г-н Демирев!
- Може да ми казвате Юли и да си говорим на ,, ти”
– Съгласна съм.
– Освен това не искам да се безпокоиш за парите. Уговорката ни е в сила. Също бих искал да те попитам, защо се съгласи да се срещнем?
- Вижте, г-н Демирев, Юли, за всеки един човек в живота има първи път и вашето, тоест твоето предложение беше първото в живота ми от този род. Никой до сега не ми беше предлагал да плати за моите услуги и да не се възползва от тях. И в замяна на какво, на обикновен разговор.
- – Не Мая, не обикновен, а специален, своево род ...