Изповедта на една Безсрамница
В една тиха юнска вечер седях в градината на малко столично заведение. Имах среща с Мая, която ми беше препоръчана и за която бях чул много неща. Познах я веднага щом дойде. По телефона се беше представила точно, но изпускаше две неща. Спокойствието и студенината в очите. Тя явно държеше на цената си, защото при вида ми устните и се свиха в лека гримаса.Сигурно не приличах на платежоспособните клиенти с които си имаше работа.
– Здравейте, Мая!
- Здравейте, г-н Демирев!
- Може да ми казвате Юли и да си говорим на ,, ти”
– Съгласна съм.
– Освен това не искам да се безпокоиш за парите. Уговорката ни е в сила. Също бих искал да те попитам, защо се съгласи да се срещнем?
- Вижте, г-н Демирев, Юли, за всеки един човек в живота има първи път и вашето, тоест твоето предложение беше първото в живота ми от този род. Никой до сега не ми беше предлагал да плати за моите услуги и да не се възползва от тях. И в замяна на какво, на обикновен разговор.
- – Не Мая, не обикновен, а специален, своево рода изповед. Аз пиша книга за различните слоеве на обществото и ако нямаш нищо против бих желал да чуя твоята история.
- Мая помисли малко и кимна.
- – Окей, но никакви имена обаче
- – Съгласен.
- – Родена съм- започна тя- в малко провинциално градче в годините, когато все още се строеше социализма. Бяхме три момичета в семейството. Аз съм най- голямата и така да се каже бях гордостта на родителите ми. Близначките, с пет години по- малки, разглезени и капризни от прекаленото внимание. Учех се добре и мечтаех да завърша висше образование, да си намеря престижна работа в София. Така щях да избягам от скуката и сивотата на провинциалния живот, където единствените развлечения бяха киното, двата ресторанта и дискотеката. Мен това не ме притесняваше особено, защото аз имах цел в живота и залягах повече над книгите. За другите бях задръстенячка, но не се тревожех. Аз исках да успея. Годините минаха бързо, завърших училище с пълно отличие и бях приета да следвам икономика.Студентският живот не ме промени. Е, не бях чак такъв сухар за каквато ме мислеха, но не си позволявах волности. Докато не дойде последната година от следването- 8 декември. Щяхме да караме праздника във вилата на Киро, момче от курса. Родителите му бяха от многото бързо забогатели в годините на започналия преход. Обстановката беше луксозна и предразполагаше към лудории. Не липсваше нищо и купонът се вихреше с пълна сила. Към полунощ се появи и Яни, приятел на Киро. Яни, висок и слаб, се оказа доста забавен. Неусетно се озовахме един до друг, гукайки си като две влюбени гълъбчета. Замаяна от алкохола аз направих нещо, което не бях правила до това. Предложих на Яни да се усамотим. Само след минути се оказахме в една от стаите на вилата. Когато чух вратата да се затваря и усетих ръцете му да ме опипват, аз проумях какво съм сторила. Бях предала себе си и принципите си. Яни разкри истинската си същност. Той не се трогна от думите ми, че съм девствена, разсъблече ме и ме изнасили, грубо и брутално. Когато свърши, си запали цигара, а аз останах да лежа захвърлена на леглото като мръсен парцал. На вратата се почука и влезе Киро. Виждайки ме така прошепна нещо на Яни и двамата се нахвърлиха върху мен. Това беше най- кошмарната нощ в живота ми. Изгубих представа за време и място. Към сутринта ме отведоха до банята за да се приведа в ред. Стоях под душа и плачех. Плачех и проклинах себе си. Сама бях паднала в капана. След час излязох и отидох в кухнята, където ме чакаше Яни. Той ми подаде плик с доста солидна сума пари. Каза ми, че никой не бива да узнае за това, защото е много влиятелен човек. Но ако се разприказвам... Другото му условие беше да ме пусне в оборот / на негов жаргон /, да проституирам за него. След малък размисъл аз се съгласих. Веднъж предала себе си го направих отново, но този път поисках да си плати цената. Поставих му моите условия. Никаква улица, никакви бардаци. Поисках апартамент, охрана и само лукс- клиенти. Второто ми условие беше да делим по равно. За мое учудване този иначе страшен / това е друга история / човек се съгласи. Успях да завърша висшето си образование, но не съм работила и един ден. Затова пък ...
- С тези думи Мая завърши своята изповед. Аз мълчах и не знаех какво да кажа. Просто подадох плика с парите, станах и си тръгнах.
- P.S. Тази история никога не се е случвала. Героите и събитията са измислени. Или може би не ...
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!!! Весели празници!!!
-
...поредният пропилян живот, но за да направи разликата е необходим!
И всъщност не е безсрамница...
Поздрав, Христо! -
P.S. Тази история никога не се е случвала. Героите и събитията са измислени. Или може би не ...
Тъжна истина!
-
Поздрав за разказа! Много момичета попадат в този капан. Според мен винаги може да се намери изход, но повечето от тях просто се примиряват!
-
Прочетох го такъв интерс.... невероятен разказ!
А още по-невроятен е когато се замислиш, над всичко което откриваш под повърхността му -
Искам да те поздравя за разказа в който си представил бруталната действителност на живота...Такъв,какъвто е...
-
Искам отново да благодаря на всички, който четат моите произведения. Ще се старая да не ги разочаровам. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
-
Много интересен разказ! Кара те да се замислиш над доста неща! Поне мен ме накара... Жалко, че това е тъжната истина...
-
хм... според мен въпросната Мая е с типичната нагласа да бъде проститутка(хващам се така да обяснявам, защото много се впечатлих от разказа...) та значи- ако трябва да я анализираме като човешки типаж, Мая е лишена от идеализма на момичето, на което бих съчувствала. Тя е реалистка- първо възприема девствеността си на твърде... физическо ниво(ако всички изнасилени момичета толкова лесно ставаха проститутки, докъде щяхме да сме стигнали сега?) и се примирява! примирява се с някакъв зависим живот, живот само за пари- нима това е ЖИВОТ? а преди това говори за амбиции... ясно, за какви амбиции става дума... не че аз съм Този, който ще съди другите, но просто ме е яд че дори и измислена историята показва един типаж, който е съвсем реален и съществува в днешното общество. и може би преди да отречем или да съчувстваме на Мая, би трябвало деа се запитаме- докъде сме склонни да стигнем за пари и дали материално обезпеченият живот може да бъде идеал!
Поздрав за разказа! -
Случвала се е......Аз познавам една съвсем малко по-различна Мая.....Или пък не беше Мая ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Иска ми се твоята Мая да е преоткрила себе си...
Много добре разказваш, умееш да задържиш вниманието и интереса на читателя до края!