18 сент. 2022 г., 10:04
5 мин за четене
Никога не съм имал отношение към нежните същества. Моята загрубяла мъжка същност отричаше подобна проява на слабост. Най-важното за мен беше разумно да се анализира суровата реалност и да се предприемат дълбоко осъзнати действия за разрешаване на проблемите. Дори в личния ми живот всичко беше точно прогнозирано и планирано без излишни емоции. Съпругата ми беше сериозен човек, на когото можех да се доверя по всяко време и при всеки катаклизъм, а такива не липсваха в живота ни. Тя с ловкост и хладнокръвие решаваше изключително сложни казуси, а после можехме доволно да се наслаждаваме на спокойствието, което беше израз на щастие.
Като хоби обичах да ловувам, но дивите прасета бяха моята страст. Те ми изглеждаха като дяволски същества, които не будят милост. Представях си ги в образа на опасни предизвикателства, които очакваха свръхумения от моя страна. Помръдването им ме караше да наострям сетива и ставам бдителен до краен предел. А точният изстрел ме караше да се чувствам победител, надм ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация