Желаеше себе си от истината, която ти казваха другите, без да помислиш "Дали е така?". Да помислиш, че са прави. По-важно е да робуваш на себе си с една неистинна представа за образа, който беше си изградил. И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупка и заживя живота според своите представи. Не те интересуваха грижите и болките на другите. Не искаше и да помогнеш на жената, на която бяха дръпнали чантата от ръцете ù. В нея бяха последните ù пари. Не си помисли. Нали ти съществуваш? Имаше пари, богатство, коли и жени. Това беше твоето съществуване. Един затворен кръг, който се въртеше до безкрайност и нямаше излизане от него. Но все пак имаше една малка надежда, светлина - да излезеш от него. В крайна сметка, ти не пожела това. Остана си там, в черупката. Докато един ден ти се случи нещо неочаквано. Ти загуби всичко, което имаше. Но най-болно беше, че загуби любовта на другите. И тогава, една мисъл те озари. Твоето съзнание проговори. Съ ...