6 авг. 2021 г., 12:40
4 мин за четене
Хранехме гълъбите на един площад,... на друг Игор се вози на кончета, колички,... сякаш и аз станах дете, наблюдавахме рибките в няколко големи аквариума в зоомагазин
- Дядя Петя,.. дядя Петя,.. пасматри,.. пасматри,.. давааай, давай... радостните му възгласи сякаш ме въодушевяваха...
- Мам, мам, бяхме там и там,.. мам увидели,.. возих се люлки...- ентусиазирано разказваше малкия..
Вървяхме към къщи бавно и спокойно тримата,.. Игор в средата хванал ни за ръцете...
Бях и аз щастлив,... не правех вече сметка , толко по толко,.. като работих за Златко, а... сега с кеф
мога да си ги харча.
- Дядя Петя, а къде искаш да идем утре, а...- попита ме малчуганът
- О, Игор,.. аз не знам, където ме заведеш,.. или по-точно където мама ни разреши...
Правех ли се на част от семейството,.. или исках да е така..
- Дядя Петя, искам да идем при корабите на Пирея...- заяви малкият сутринта - Какво ще кажеш
Какво да кажа,...само съм чувал за Пирея, и популярната песничка '' Децата на Пирея ''....
- Игор, ис ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация