Хранехме гълъбите на един площад,... на друг Игор се вози  на кончета, колички,... сякаш и аз станах дете, наблюдавахме  рибките  в няколко големи аквариума в зоомагазин

- Дядя Петя,.. дядя Петя,.. пасматри,.. пасматри,.. давааай, давай... радостните му възгласи сякаш ме въодушевяваха...

- Мам, мам, бяхме там и там,.. мам увидели,.. возих се люлки...- ентусиазирано  разказваше малкия..

Вървяхме към къщи бавно и спокойно тримата,.. Игор в средата хванал ни за ръцете...

Бях и аз щастлив,... не правех вече сметка , толко по толко,.. като работих за Златко, а... сега с кеф

мога да си ги харча.

- Дядя  Петя, а къде искаш да идем утре, а...- попита ме малчуганът

- О, Игор,.. аз не знам, където ме заведеш,.. или по-точно където мама ни разреши...

Правех ли се на част от семейството,.. или исках да е така..

- Дядя Петя,  искам да идем при корабите на Пирея...- заяви малкият сутринта - Какво ще кажеш

Какво да кажа,...само съм чувал за Пирея, и  популярната песничка '' Децата на Пирея ''....

-  Игор,  искаш да идем на Пирея при корабите , ама аз не знам къде е ,.. майка ти знае,.. да вървим при нея,.. и после на Пирея....

Изядохме сладоледите, даже клечките облизахме...

- Това е най-лесното - заяви Ирка - Хващате електрикото от Омония, електикото е надземното,... и последната станция е Пирея,... спира точно пред фериботите...

Да, най-лесно е от Омония, когато знаеш къде отиваш,... входове- иазходи,.. ескалатори надолу-нагоре,.. указателни табелки и много, много хора....Тълпата ни увлече и хоп в електрикото сме,... уж наземно, а все под земята върви, гръцка му работа,,.. на Игор му е интересно, зяпа станциите, хората,.. нали отива при корабите. На английски по уредбата съобщиха '' Последна станция Докисис

Плакинтиас, моля всички пътници да слязат..''

Обърках се съвсем..

Качихме се  отново,.. огледах се като в небрано лозе,.. ами над всяка врата хората сложили указателна табелка с линии на метрото, елекртикото,.. ами пий си хапчетата и гледай табелките  бе, дядя Петре...

Най - на края сме в електрикото,... линията минсава през разни квартали, хора се качват , слизат по работата си, а ние сме за Пиреяя.....'' Пирея е последната станция, точно спира пред фироботите ..''

си спомних думите на Ирина..

- Игор, тука ще да е,..

Комините на фериботите стърчаха, леко пушеха,.. леки коли чакаха реда си да влязат в търбуха им,

,.. малки корабчета идваха, стоваряха пътници, качваха други и отплаваха...

Игор  ги гледаше стс скрита завист...

Прибрахме се в къщи  мълчаливо...

- Ирина, ти кога почиваш от периптора - попитах я на вечеря

- Петя, периотора си е мой,.. само трябва да се обадя на доставчиците на вестници да не ми носят вестници,...за това ставам сутрин по-рано за работа,.. Защо, имаш нещо впредвид, ли...

Разказах й за  Пирея, за Игор...

- Искам да го изненадаме,...да отидем тримата с корабче до близките острови и да се върнем  същият ден , ти какво ще кажеш....

Какво става смен,.. затъвам,.. че аз по-напред не исках разрешение или предложение от никого.

защо ли е най-важно да го изненадаме,... да му се харесам ли...

- Петя, обадих се на познатите на мъжа ми за работа за теб,.. обещаха да ти намерят в строителството,... ти знаеш руски, ще те приемат като свой...

- Момчета - съобщи една вечер Ирина -  Утре не съм на работа,.. ще дойда с вас да скитаме,.. ще ме вземете ли,.. ще бъда смирена и тиха, няма да ви се бъркам в мъжките работи....

Този път тръгнахме с автобуса до Пирея,.. на пристанището влязохме през пешеходния вход

- Госпожо Ирина,.. ще стоите тук,.. а, ние мъжете отиваме за билети - казах уж сериозно  и хванах Игор за ръката - Хайде за билети, че корабите ще тръгнат без нас...

- Три билета отиване-връщане, пътнически кораб до Егина - - издекламирах на касиерката

Подадох му билетите

- Мааам, мамаа... пасматри...- изкрещя Игор щастлив - Дядя Петя спасиба,... мама тоже

На  корабчето Игор не остави нещо непипнато или невидяно,... ... радвахме се и ние..

            Връщането беще с приповдигнато настроение за всички..

Игор хвърляше парченца хляб във водата и гледаше чайки ли, гларуси ли да се спускат и кълват плячката си...

Гледах някъде в синия безкрай и си мечтаех...

Усетих нежното докосване на Иринината ръка върху моята,.. главата й за миг се допря до рамото ми...,.. сънувах ли,.. или морският бриз си правеше шега...

От умораъа и новите впечатления Игор заспа рано...Ние се отплеснахме пак за нещата от живота.

Помогнах на Ира да отсервира масата..

- Петя,.. огромно  благодаря за Игор,,.. така е щастлив с тебе - и ме погали по лицето

                   Стана ми по-приятно от детските спомени, когато лелките ме пощинваха нежно по

дебеличките бузки....

/ следва продължение /

Хайде