24 июл. 2009 г., 14:44

Живот в спомен 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
977 0 5
Вечер, когато всички заспят, тихо пускам спомените си да влязат през прозореца. Позволявам им да ме обладаят, а после, също толкова тихо, лея горчиви сълзи. И на сутринта по улицата има локви.
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва да загърбя, но в миналото си живея, то ми е утехата.
Да го загърбя или да избледнея?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марти Петрова Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??