Нощ е. Чух, как нещо тупна в храстите. Взех фенера и една лопата. Внимателно повдигах клоните, търсейки престъпника. Наведох се да огледам под жасмина и... Две големи, черни очи блестяха пред мен. Някакво създание стоеше свито с вдигната ръчичка да се пази от светлината.
- Не ме удряй!- каза с треперещ глас.
- Какво правиш в двора ми?
- Нищо, просто паднах тук, но ще си отида. Ти само не ме убивай!
- Нито ще те бия, нито ще те убивам. Излез от там!
Бързо изпълзя под клоните и застана пред мен. Нямаше и метър височина. Кльощаво, голо с фосфоресцираща сива кожа.
- Аз съм, Йо.
- Йо кой и от къде?
- Йо, Йо. От горе.
- Страшно пояснение. Къде е това горе и защо си гол?
- От небето и така си ходя.
- Виж, какво! Няма да ставам градинска лампа с тоя фенер. Идвай в къщи.
Подтичваше пред мен и щом отворих вратата скочи на фотьойла.
- Хайде сега питай.
- Гладен ли си?
- Не.
- Всъщност ти ядеш ли?
- Дааа.
- И, кога е това?
- Като огладнея.
- Ясно, сега не си гладен, като ти дойде гладът се обади.
- При мене гладът идва рядко.
- Добре, може би и не пиеш.
- Неее. Пия и то много.
- А, какво пиеш.
- Изпражнения от квасни гъби, дестилирани.
- По примамливо обяснение за алкохол не съм чувал. Сега ми кажи, защо ходиш гол и къде е това горе.
- Виж сега, аз съм ти гост и е нормално да ме почерпиш и после да си говорим.
- Колкото си малък, толкова и си нахален. Какво да те черпя?
- Амиии... Дестилирани изпражнения, димяща трева и... Как му викате на онова, дето е сварени, печени зърна?
- Кафе ли?
- Да и ако може, да са със сламки.
- А да те нашляпам по сухото дупе? Хубаво, ще ти донеса всичко, но няма да мърдаш и пипаш нищо!
- Съгласен, но ми пусни телевизора и музика.
- И двете едновременно ли ги искаш?!
- Разбира се, нали имам две уши, за всяко по нещо.
Пуснах телевизора и уредбата, а в стаята се оформи пълна звукова какофония. Вече бях в кухнята, когато извънземният извика:
- Имаш ли сладък лед?
Крещейки го попитах:
- Това сладолед ли е?
- Да. Донеси, че трябва да си намажа петите, щото са се напукали.
- Няма да стане.
Принесох всичко и спрях данданията.
- Ееее, защо ми развали удоволствието.
Грабна едновременно двете чаши с кафе и уиски. За пет секунди изсмука всичко през сламките. След това продължи шумно да смуче капчиците.
- Спри, щото ме дразниш с тоя шум. Сега, ще ми отговориш ли на въпросите?
- Първо, защо да се обличам, като е топло и второ, горе е онази звезда, която не я виждаш. Сега аз мога ли да те попитам нещо. Защо живееш сам?
- Така се случи.
- Няма нищо случайно във Вселената. Ето аз например паднах при теб, за да не си сам.
- Значи трябва да благодаря на Вселената за теб?
- Не на Вселената, защото ти ме повика.
- Опаа, имам телепатична връзка и телепорт с извънземни.
- Така е, малко хора го могат това.
- Ясно, но не разбирам, защо си ми такъв, нахален, словоохотлив и грозен.
- Моля, моля, да не се обиждаме и ти не си Космичният хубавец. Виж си брадатата физиономия и тия облещени, кафяви очи.
- Очите ми ти изглеждат облещени, защото нося очила, а брадата е... Щото ме мързи да се бръсна, пък и не харесвам такива заблизани, гладки муцуни.
- И аз преди имах брада, два и половина метра и си я вързвах на панделка, но един идиот ме изгори със совалката си.
- Не ми се говори на бръснаро-фризьорски теми. По-добре ми кажи, как те повиках.
- Ти пийш ли лекарства за мозъка си? Дори и тази вечер се беше опулил в звездите и си мислеше, колко си самотен в този свят.
- Да, самотен съм, защото го няма човекът, който обичам и светът се изпразни от съдържание.
- Не светът, а ти си изпразнен от съдържание. Всичко около теб са неща, които трябва да те направят щастлив. Ето виж тая муха на чашата. Имаш ли представа, какво и е в главата и колко е щастлива, че пие от капката.
- Нямам и не ми трябва, в главата ми да влизат мухи.
- Такава тесногръдост не съм виждал. Значи за теб живота е онова момиче и другото са глупости.
- Да, защото я обичам.
- Дрън, дрън... Обичаш себе си и си възхитен от това, което си изградил в главата си за нея.
- Всъщност ти от коя звезда си?
- Няма да я видиш, защото е от паралелната Вселена и реално Аз съм Ти, само че с повече ум и дарби.
- Дааа, толкова надарено създание да дразни другите не съм виждал.
- Досущ, като теб.
Телефонът звънеше и отново трябваше да ходя в болницата.
- Ти ще стоиш мирен тук!
- А, не мога ли да дойда с теб? Бъде спокоен ще съм невидим.
Следва продължение
© Гедеон Все права защищены
Благодаря ти за обходът по това, което съм писал.