Нощ е. Чух, как нещо тупна в храстите. Взех фенера и една лопата. Внимателно повдигах клоните, търсейки престъпника. Наведох се да огледам под жасмина и... Две големи, черни очи блестяха пред мен. Някакво създание стоеше свито с вдигната ръчичка да се пази от светлината.

- Не ме удряй!- каза с треперещ глас.

- Какво правиш в двора ми?

- Нищо, просто паднах тук, но ще си отида. Ти само не ме убивай!

- Нито ще те бия, нито ще те убивам. Излез от там!

Бързо изпълзя под клоните и застана пред мен. Нямаше и метър височина. Кльощаво, голо с фосфоресцираща сива кожа.

- Аз съм, Йо.

- Йо кой и от къде?

- Йо, Йо. От горе.

- Страшно пояснение. Къде е това горе и защо си гол?

- От небето и така си ходя.

- Виж, какво! Няма да ставам градинска лампа с тоя фенер. Идвай в къщи.

Подтичваше пред мен и щом отворих вратата скочи на фотьойла.

- Хайде сега питай.

- Гладен ли си?

- Не.

- Всъщност ти ядеш ли?

- Дааа.

- И, кога е това?

- Като огладнея.

- Ясно, сега не си гладен, като ти дойде гладът се обади.

- При мене гладът идва рядко.

- Добре, може би и не пиеш.

- Неее. Пия и то много.

- А, какво пиеш.

- Изпражнения от квасни гъби, дестилирани.

- По примамливо обяснение за алкохол не съм чувал. Сега ми кажи, защо ходиш гол и къде е това горе.

- Виж сега, аз съм ти гост и е нормално да ме почерпиш и после да си говорим.

- Колкото си малък, толкова и си нахален. Какво да те черпя?

- Амиии... Дестилирани изпражнения, димяща трева и... Как му викате на онова, дето е сварени, печени зърна?

- Кафе ли?

- Да и ако може, да са със сламки.

- А да те нашляпам по сухото дупе? Хубаво, ще ти донеса всичко, но няма да мърдаш и пипаш нищо!

- Съгласен, но ми пусни телевизора и музика.

- И двете едновременно ли ги искаш?!

- Разбира се, нали имам две уши, за всяко по нещо.

Пуснах телевизора и уредбата, а в стаята се оформи пълна звукова какофония. Вече бях в кухнята, когато извънземният извика:

- Имаш ли сладък лед?

Крещейки го попитах:

- Това сладолед ли е?

- Да. Донеси, че трябва да си намажа петите, щото са се напукали.

- Няма да стане.

Принесох всичко и спрях данданията.

- Ееее, защо ми развали удоволствието.

Грабна едновременно двете чаши с кафе и уиски. За пет секунди изсмука всичко през сламките. След това продължи шумно да смуче капчиците.

- Спри, щото ме дразниш с тоя шум. Сега, ще ми отговориш ли на въпросите?

- Първо, защо да се обличам, като е топло и второ, горе е онази звезда, която не я виждаш. Сега аз мога ли да те попитам нещо. Защо живееш сам?

- Така се случи.

- Няма нищо случайно във Вселената. Ето аз например паднах при теб, за да не си сам.

- Значи трябва да благодаря на Вселената за теб?

- Не на Вселената, защото ти ме повика.

- Опаа, имам телепатична връзка и телепорт с извънземни.

- Така е, малко хора го могат това.

- Ясно, но не разбирам, защо си ми такъв, нахален, словоохотлив  и грозен.

- Моля, моля, да не се обиждаме и ти не си Космичният хубавец. Виж си брадатата физиономия и тия облещени, кафяви очи.

- Очите ми ти изглеждат облещени, защото нося очила, а брадата е... Щото ме мързи да се бръсна, пък и не харесвам такива заблизани, гладки муцуни.

- И аз преди имах брада, два и половина метра и си я вързвах на панделка, но един идиот ме изгори със совалката си.

- Не ми се говори на бръснаро-фризьорски теми. По-добре ми кажи, как те повиках.

- Ти пийш ли лекарства за мозъка си? Дори и тази вечер се беше опулил в звездите и си мислеше, колко си самотен в този свят.

- Да, самотен съм, защото го няма човекът, който обичам и светът се изпразни от съдържание.

- Не светът, а ти си изпразнен от съдържание. Всичко около теб са неща, които трябва да те направят щастлив. Ето виж тая муха на чашата. Имаш ли представа, какво и е в главата и колко е щастлива, че пие от капката.

- Нямам и не ми трябва, в главата ми да влизат мухи.

- Такава тесногръдост не съм виждал. Значи за теб живота е онова момиче и другото са глупости.

- Да, защото я обичам.

- Дрън, дрън... Обичаш себе си и си възхитен от това, което си изградил в главата си за нея.

- Всъщност ти от коя звезда си?

- Няма да я видиш, защото е от паралелната Вселена и реално Аз съм Ти, само че с повече ум и дарби.

- Дааа, толкова надарено създание да дразни другите не съм виждал.

- Досущ, като теб.

Телефонът звънеше и отново трябваше да ходя в болницата.

- Ти ще стоиш мирен тук!

- А, не мога ли да дойда с теб? Бъде спокоен ще съм невидим.

                                         Следва продължение