1 нояб. 2021 г., 18:31

Кацнал бръмбар на трънка... 

  Проза » Рассказы
1994 8 61
4 мин за четене
Кацнал бръмбар на трънка…
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникация...Две срещуположни “манифестации” бавно се движеха и без уговорена среща се виждахме с когото искахме, спирахме, разговаряхме, рядко се ходеше по заведения. Тази главна улица беше най- осветеното място на града, а по второстепенните- светеше тук-там, повече бяха абсолютно тъмни.
В една такава вечер се връщах и не беше късно, но се канеше да вали, та небето, покрито с такива черни облаци, които всеки момент щяха да потекат, изглеждаше по- тъмно. Хем съм близо до центъра, хем и до едно училище, заградено с дувари, та ни човек се виждаше, ни светлина. И току излае някое куче, когато изведнъж дойдЕ дъждът! И не както е редно- за предупреждение първо капки, после по- едри и тогава да започне к ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Никога не казвай "никога" »

1 место

Предложения
: ??:??