Иржи (Ирина Филипова)
201 6687
1.11.2021 г., 18:31 ч.

Кацнал бръмбар на трънка... 

  Проза » Разкази
1805 8 61
4 мин за четене

 

                

                                                   Кацнал бръмбар на трънка…

            До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникация...Две срещуположни “манифестации” бавно се движеха и без уговорена среща се виждахме с когото искахме, спирахме, разговаряхме, рядко се ходеше по заведения. Тази главна улица беше най- осветеното място на града, а по второстепенните- светеше тук-там, повече бяха абсолютно тъмни.

            В една такава вечер се връщах и не беше късно, но се канеше да вали, та небето, покрито с такива черни облаци, които всеки момент щяха да потекат, изглеждаше по- тъмно. Хем съм близо до центъра, хем и до едно училище, заградено с дувари, та ни човек се виждаше, ни светлина. И току излае някое куче, когато изведнъж дойдЕ дъждът! И не както е редно- за предупреждение първо капки, после по- едри и тогава да започне като стена. Сега- направо беше порой, а страхотните светкавици и гръмотевици правеха картината зловеща... И мокра до кости, и се виждах вече убита от някоя от тях! Всички се бяха изпокрили, дори кучетата! Но…ужасът беше се събрал пред нас! Имахме малко дворно куче, което “изживяваше” специалния си период, та “сватбата” от 5-6 кучета клечеше пред портата.  

Оградата пред двора се състоеше от стена до някъде и нагоре железна мрежа с красиви орнаменти. Висока повече от човешки бой. Над портата- арка която, както и цялата ограда бяха обточени от оня вид дребни рози на дълги пръчки с много бодли, не ухаещи, но създаваха абсолютна крсота, наречени трендАфил. Не помня кой беше нарекъл зарад тях къщата ни “La maison des roses” /къща на розите/ Звучеше френско и се гордеехме... Като хвърлях камъни, едва разкарах кучетата да мръднат, бутам портата- заключена! А в цялата къща светят всички лампи като на есенния панаир! Бях вир вода и като святкаше, се дръпвах от желязото, за да не ме “хване ток”. Виках, звънях на звънеца, молих се на всички светии, плаках- нищо не помогна. Отвътре кучето ни лае, външните ръмжат да им освободя терена, а наоколо не помръдва- ни у нас, ни в комшиите, съвсем наблизо. Брат ми спеше и, като го е било страх се заключил и светнал всички лампи. Близки и приятели познаваха страховете ми- от тъмно, ток, кучета и високо! Не бях се качвала на дърво, бях се клела дори, че никога няма да се катеря на нищо високо- да не съм момче! Пред себе си само признавах- умирах от страх! Сега трябваше да направя нещо, което никога не бях правила! Да прескоча оградата! Клетва ли? В тоя трагичен момент дори не се сетих за нея! Заради звънеца имаше опънати жици като въже за пране. Ами ако се скъса някоя и така мокра да ме тресне ток?! Значи съм обречена, но можех ли да остана пред вратата? Събрах кураж и се покатерих...Стъпих на стеничката и след много усилия прехвърлих единия крак през железната мрежа! Сякаш седнах на хиляда таралежи, точно върху трендАфила!И… така си и останах! Втория крак не искаше да се преметне! Колкото безизходно, толкова и комично беше , защото се “видях” герой в народната песен “Кацнал бръмбър на трънка…” Разкрачена на върха на оградата, дъждът като душ ме обливаше, а мен ме напушва смях, особено когато облаците се бяха поразместили, та освободили едно парче небе и в него се блещеше луната! Каква хубава снимка щеше да стане, ако имаше кой да я направи! И той се появи... Пияният съсед до нас се връщаше от кръчма. Прие сериозно дереджето ми, беше мокър като мен, но кавалерски реши да ми помогне като ми повдигна и бутна непокорния крак така, че се насадих в една голяма кал на градината, че и върху грамаден розов храст! А бях с новите си, тогава модерни и купени с връзки обувки “кощана” и най- празничната ми рокля!! Но той беше доволен, че се е притекъл в беда! Какво ли ще разправя на другия ден в кръчмата за това! Такъв не бих го пипнала при други обстоятелства, ала без него щях да си вися така “кацнала” до сутринта, че и прякор можеха да ми лепнат! Като събудих брат ми, беше по- уплашен не от “греха”, че беше виновен, колкото от вида ми, напомнящ нещо между Дуда Циганката и Баба Яга от приказките. До сутринта се мих, преобличах, после той ми вадеше тръните от розите по потърпевшите ми части...Ето как ме притиснаха събитията, че коригирах мисленето си в ново: “Никога не казвай никога, че знае ли човек”...

 

 

 

 

 

© Ирина Филипова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Никога не казвай "никога" »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Светле, от опит знам, че не винаги е на почит, но който какъвто е....
    Благодаря, Силве, тоя успех ще бъде най- хубавия ми спомен от сайта....
    Благодаря, Юри, без теб страницата ми нямаше да има щастлив завършек...
  • Честито, Иржи! 😊👍
  • Честито, Иржи! 🌹
  • Честито на победителя! Очаквам да ми пише с новата тема
  • Честито, Иржи, искреността винаги е на почит. Само напред!🍀
  • Благодаря, Ели, а аз се радвам, че ви има вас, приятелите, с които се четем!...
  • Иржи, толкова се радвам! Честито!
  • Благодаря ти мила Иржи за пожеланието, но не вярвам някога да намеря смелост за участие! И за това ти се възхищавам! Имаш дух на боец! Браво!!!
  • Благодаря, Руми, пожелавам и на теб такъв успех!
  • Честито, Иржи! Честито и от мен! Продължавай да ни радваш и с прозата си
  • Зная, Таня, това е моето "оръжие", само се старая да е премерено. Аз се радвам на всяко внимание, което ми е направило удоволствие, защото съм аматьор в тоя жанр и още не вярвам на себе си..Е, ще пиша разбира се, но не за предизвикателства...Все имам още какво да кажа. Благодаря ти пак за хубавите думи!
  • Хуморът и самоиронията са много интересни!
    Харесва ми как пишеш, Иржи, продължавай!
    Поздрави!
  • Благодаря, Димитър, най- много се радвам на всяко присъствие на страницата ми! А на теб връщам същите пожелания, защото младите имат време да се радват дълго на успехите си и трябва да имат амбиции за тях...
  • И от мен честито! Разказът е интересен с повествованието, с кратките описания и с присъствието на самоирония. Желая още бъдещи успехи!
  • Благодаря, Таня, когато аз пожелавам нещо на някого е от все сърце и искрено. За себе си не съм се надявала, не съм го искала на всяка цена, но това не пречи да се радвам, нали?... Дори си мисля, че ще спра до тук, както казваш ще си драсвам по нещо така, да си чопля мозъка...
    Приемам за комплимент оценката на такива страхотни автори като теб, Роси! Благодаря !
  • Иржи, честито! Пожелавам ти още много първи места!🌹
  • Иржи, важно за мен е да драсна нещо, дали ще е на някакво място , в някакъв измислен конкурс не е от съдбоносно значение
  • Благодаря, Наде, благодаря и на мъжа ти, може би и той е допринесъл с неговия глас.... Винаги ще го каня за кадем...Само не съм сигурна за бъдещи участия...
    Благодаря, Смути, дано не е само за това тоя приз, старах се само щипка да е...
  • Честито, Иржи! Явно хуморът и иронията все още се ценят
  • Радвам се за теб, Иржи!
  • Благодаря, Руми! С пожелания и за теб!
    Следващия път - по- високо за теб, Петър!
  • Наистина темата беше прекрасна, мила Мария, и съм ти благодарна...За малко щях да я пропусна, беше ми неудобно толкова скоро пак да участвам! А като си помисля колко отдавна съм могла...Затова пък сега толкова се радвам и не спирам да си мисля, че без вашата оценка, щеше да е невъзможно, за което Благодаря от сърце!! А конкуренцията винаги ми се струваше страшна!
  • Добро утрооо и поздравления за Първото място
  • Честито първо място и от мен, скъпа Иржи! 🌹
    Много, много се радвам и очаквам с нетърпение всяко твое следващо произведение! 💗
  • Иржи, честита нова победа!💕
    Чувствам се много щастлива, сигурно наравно с теб, защото темата на предизвикателството беше зададена от мен, а ти отново доказа, че си в състояние да грабнеш сърцата на читателите! Наздраве за поредното ти първо място в конкурса за прозаици, миличка! 🍷🍷
  • Благодаря, Мини, толкова хубави думи ми пишеш винаги, аз ще те прегърна в отговор!....Без тях нямаше да е тая победа. Следващия път желая и на теб!
    Дано не ме намразиш, Таня / това на майтап/, за мен ти си равностоен "съперник"...Желая ти най- висок следващ връх!
  • Честито Иржи!
  • Иржи, да знаеш колко се радвам за първото място, нека ти е честито и да не спираш, да пишеш и да ни радваш.
  • Благодаря, Лати, като си помисля колко се колебах да участвам втори път толкова скоро!....Може да е смешно, но ми е щастливо и сякаш ще хвръкна и то посред нощ, въпреки че съм чучулига, а не сова!!Благодаря и на теб и на всички, които са ме оценили и гласували! До нови срещи!
  • Честито първо място, Иржи!
  • Какъв пропуск, Латиии! Както аз съм пропуснала да ти благодаря, така да те пропускат всички зли и лоши работи! Защото поне ти знаеш, и вече го писах, ти си причината аз да започна да пиша проза и съм ти благодарна.А това за хумора, истина е, кой знае защо и в най- тъжните моменти виждам нещо смешно, това ми дава тонус ли, не вярвам да е нередно...Дори може да е щипка, но и без да искам го правя.Представяш ли си в този разказ картината, аз вися на оградата върху трънливите рози, дъждът ме облива като душ, а в едно парче небе луната ми се блещи и ако може някой да ме снима...така с кучетата около мен, които ми ръмжат и се зъбят...Благодаря за участието ти в подкрепата!
  • Радвам се на присъствието ти, Доче и на това, че се забавляваш както всички, с моите истории...Мои, защото вече нищо интересно не се случва, та бръквам в торбата със спомените...Благодаря, че ме намери в калабалъка!
  • Благодаря за усмивката, Иржи! Пожелавам ти успех!
  • Благодаря, Светличка, а аз се чувствам малко предателка към себе си, защото напоследък мисълта ми тече само в проза! Така мога да развихря своето "сладкодумие", т.е многословност...но затова "вина" имате и вие, че ме поощрявате!
  • Тук си в свои води, Иржи, хем сладкодумна, хем развихрила се в хумора, продължавай и успехът ще те следва.☺
  • Благодаря, Марко, винаги се радвам на присъствието ти, не защото кавалерски ме поощряваш, а защото вярвам, че наистина малко ви забавлявам! Не мислех, че ще се пристрастя към прозата, но каквато съм многословна, мога да разказвам денонощно. Дори братчето ми, когато го приспивах с измислени приказки, ме наричаше Шехерезада...
  • Иржи, казах ти, че носиш хумора в себе си. Просто трябва да го изсипеш на листа и ти се получава.
    Харесва ми това, че си съхранила детското в себе си.
    Добродушното и наивното. И го пресъздаваш едно към едно в творбите си .
    Поздрави с усмивка !
  • Успех и от мен!
  • Благодаря, Смути, празно ми беше без твоите думи...А аз най- обичам да съм "мезе на компанията"! Защото ако някой рече да ме опише в такава ситуация, сигурно ще ми е я обидно, я неприятно, затова аз! Както казваш- геройски!
  • Да се престрашиш да разкажеш трагикомичната си ситуация, си е чисто геройство, Иржи Сладкодумна си!
  • Най- после един мъж се престраши да се нареди на опашката с развеселени дами! Благодаря, Юри, може би сбърках, че толкова скоро участвам пак в предизвикателство?! Желанието възникна спонтанно и неудържимо....
  • Успех, Иржи! Усмихвам се! 😊😊😊
  • Радвам се, ако всеки има какво да каже за подобен случай и сега го връщам в спомените му..Доче, ама аз бях почти мома, но от дете изпитвах тоя панически страх, който прикривах с клетви. Благодаря за посещението.
    Знаеш ли, Силве, че тоя трендАфил имаше хиляда розички, но пет хиляди бодли...Идваше ми да ревна, ако не бях кака...Следващите разкази...имам два готови, които отлежават, нали ме знаеш...Благодаря и аз за посещението и за любими!
  • За момент и аз висях на оградата с теб, Иржи, и не само. Гласувам с радост. Хубаво е на човек да има кой да му вади трънките от потърпевшите части 🙂.
    Чакам с нетърпение следващите ти разкази. Благодаря за усмивките! 🌺
  • Асоциирах с "Кацнал на едно дърво" и със спомен от детската си фонотека за разпрана пола при слизане от дърво... И последствията. Браво Иржи! Успех!
  • Добре е да се развеселим малко, при тия мрачни дебати от всички медии, радвам се, че допринесох малко за това, Ели.Благодаря, че прочете.
    Забавлявахте се всички, аз също като четях коментарите ви и препрочитах разказа, отново се връщах на онова място и изпитах носталгия...Благодаря, Деа, че намина.
  • Забавлявах се много, Иржи! Успех!
  • Много се смях! Благодаря ти, Иржи! Успех!
  • Както снимаш перфектно, Краси, ако беше там, такава снимка щеше да ми докараш!...Тия 750 думи ме ограничиха, та някои неща орязах и едното беше, че не знам дали пияния съсед е разказвал в кръчмата, но аз сама се похвалих на приятелите за "геройството" ми, но ако и ти ме беше снимала, голям щеше да е циркът, защото думите са по- бедни от една качествена снимка...Благодаря ти!
  • Забавлявах се и аз докато четох за твоите перипетии, Иржи, "особено когато облаците се бяха поразместили, та освободили едно парче небе и в него се блещеше луната! Каква хубава снимка.." Успех!
  • Благодаря, за хубавите думи, Жени,веднага ми се приисква да напиша още нещо, но...няма само мен да четете! Скоро започвам продължение на сагата си.. Както и стиховете, които временно бях прекъснала.
  • А на теб съм благодарна, Мария, че ме импулсира да пусна разказа, виждам че добре се приема лекия ми хумор....А за потенциала ми...доста съм закъсняла, но не крия, че ми доставят удоволствие такива думи в много еднаквите за мен дни! Добре, че ви имам всички вас...
  • имаш гласа ми, Ирижи! липсваха ми твоите разкази
  • Такава сладка умница-веселушка си ни, Иржи!😄 Времето ще покаже на всички, а и на самата теб, че си автор с потенциални възможности и, че залагайки на такива разсмиващи ни истории, не може да не предизвикаш овации!💟
    Гласувам за разказа ти с радост и очакване за нова победа!👏
  • Едва се навих да го пусна тоя разказ, не исках да изглежда, че съм се замаяла от успеха на първия разказ. След всички сериозни разказвачи, аз само малко открехнах завесата...Толкова съм щастлива, че съм те разсмяла Миночка!
    Дано, дано, Роси, да забравиш за миг и сметките и Ковид и арктическия студ, който ни обещават синоптиците! Ако стане нещо още по- трагично, ще се постарая да измисля нещо още по- смешно! Сега се смея, разсмивам и вас, но тогава...хич не беше така. И сега се страхувам от същите неща, но ме балансира новия ми девиз "Не може да не може!". Така преодолявам всичко...
  • Иржии, смях се от сърце. Важно е от всяка сериозна ситуация да умееш да извличаш забавното, да разсмееш читателя и за няколко минути да го накараш да забрави сметката за тока. 😁 Умееш го! Успех!
  • Иржи, много се смях на този прекрасен разказ, а и самото писане е уникално, така повличаш читателя, но и не само това, има много дълги и уморителни разкази, а ти просто задържаш четящия, до края в едно хубаво настроение и така според мен е редно! Пожелавам ти успех и давам глас!
  • Благодаря, Вики, както хубаво се усмихваш,така си и добра...Ти знаеш защо!
    Всеки път ме изчервяваш, мила Руми, като чета коментара ти! Беше ме срам да участвам толкова скоро пак, не очаквам успеха на първия ми разказ, но ми повлия колежка и ме насърчи, защото тук има хумор- не мога да избягам от него, това е първата ми любов и ако не спечеля нищо, поне ще се посмеете на преживяването ми, съвсем, ама съвсем истинско!.Радвам се, че образно съм се изразила, та си се почувствала като на кинопрожекция...
    Благодарности и много поздрави на мъжа ти, Наде! Оценявам жеста и на двама ви, както в това тъжно ковидско време това беше само щипка хумор, а трябва да напиша нещо само с него, ти знаеш, че това е моето амплоа в миналото...Чакат и отлежават и два написани разказа от моята сага, но да утихнат малко страстите, които се вихрят в момента по наболялите здравни проблеми- ваксини, сертификати, локдаун и т.н. и тогава...
    Благодаря на всички за любими.
  • Сполай ти, Иржи! Като стигнах до "Дуда циганката", вече дъх не можех да си поема от смях, та се наложи да преведа разказа ти на мъжа ми. Два гласа имаш от нас.
  • 😄😄😄 При теб винаги се чувствам като на прожекция, скъпа Иржи, и няма как да е другояче, защото разказваш образно и много емоционално, а аз успявам да си представя и най-малкият детайл и да му се насладя. Пожелавам ти успех!
  • Успех ти желая!
Предложения
: ??:??