Имало едно време един овчар. От сутрин до вечер пасял овцете си. Доял ги, стрижел ги,

почиствал обора. Така в усилен труд успял да отгледа двете си дъщери и да осигури прехраната на семейството. От тази работа и постоянното му съприкосновение с овцете дрехите му попивали миризмата на обора. Дори кожата му излъчвала аромата на животните. Времето минавало и неговите дъщери пораснали. Станали моми за женене.

Семейството решило да направи ремонт на горният етаж от къщата. Белосали с вар стаите, подменили дограмата на прозорците. Сменили леглата с нови. Застлали ги с бели чаршафи. Поставили дантелени пердета. 

Овчарят се преместил да спи в приземното помещение, до избата. Хем да не притеснява порасналите си рожби, хем да не вдига шум, когато става сутрин по тъмно. 

  Техническата революция завладяла и тяхното село. Появили се телевизионните апарати. Овчарят имал спестени пари. Купил и той телевизор. Инсталирали го в голямата стая, където прекарвали свободното си време неговите дъщери. Въпреки, че предавал на черно - бял екран, този апарат бил гордостта на отруденият човечец. 

  Една вечер, когато се качил в горната стая, за да погледа телевизия, сестрите му направили забележка:

  - Татко, много ти миришат дрехите! Премести се на стола, ще нацапаш новите чаршафи.

  - Еее! Миришат, миришат! Миришат на гергьовденското агне, преди да го опекат. - видимо се засегнал бащата. - Ако не миришеха така и агне нямаше да има и телевизор...

  Прибрал се в стаята си до избата и повече не се качил. Не след дълго се преселил на небето, при своите агънца.

  Дъщерите  разпродали стадото и кошарата. 

  В къщата вече не се носела миризмата на обор, но никога повече не замирисало на печено гергьовденско агне.