Имало едно време един овчар. От сутрин до вечер пасял овцете си. Доял ги, стрижел ги,
почиствал обора. Така в усилен труд успял да отгледа двете си дъщери и да осигури прехраната на семейството. От тази работа и постоянното му съприкосновение с овцете дрехите му попивали миризмата на обора. Дори кожата му излъчвала аромата на животните. Времето минавало и неговите дъщери пораснали. Станали моми за женене.
Семейството решило да направи ремонт на горният етаж от къщата. Белосали с вар стаите, подменили дограмата на прозорците. Сменили леглата с нови. Застлали ги с бели чаршафи. Поставили дантелени пердета.
Овчарят се преместил да спи в приземното помещение, до избата. Хем да не притеснява порасналите си рожби, хем да не вдига шум, когато става сутрин по тъмно.
Техническата революция завладяла и тяхното село. Появили се телевизионните апарати. Овчарят имал спестени пари. Купил и той телевизор. Инсталирали го в голямата стая, където прекарвали свободното си време неговите дъщери. Въпреки, ...