Как написах „Голо момиче в лавандулата”.

Следващият текст не е разказ, нито друг жанр, просто няколко думи...

Видиш жест, човек, спомниш си нещо отдавна забравено, съзнанието ти се свърже с подсъзнанието, възхитиш се на красотата наоколо, интересна природна картина те провлече – ето, започваш да пишеш...  Преди няколко години видях разцъфнала лавандула... И...

Не съм писател... пиша понякога, ей така, за забавление. Реших да ви покажа как написах един от малкото си разкази. Просто по план. Ето го:

Идея: Голото момиче е метафора за неосъществената, но желана цял живот красива мечта, непостигната поради нежелание и невъзможност да се извършат действия, които биха могли да имат за резултат отказ. А това е невъзможно за него. Невъзможно е да го преживее. Затова по-добре да не опитва неща, да е пасивен, да се откаже, отколкото да получи отказ. Това мислене и чувстване частично е ген и частично комплекс, поради това че не е получил нужното образование, поради бедност. Много умен, талантлив музикант, танцува добре, лесно контактува с жени пред други хора и крайно срамежлив в обстановка насаме, някои жени много го харесват, включително и такива, които се харесват нему. Бил е само с жени за платена любов, които са го учили на секс, не знае как да се държи с нормална жена, вкл. в сексуална ситуация. Маниак на музиката, включително сериозната, чете твърде много, философ и пияница, но с много сложен емоционален мир,

Разказът да се развие до логична – кръчмата - и драматична кулминация – пожарът и  постлогична кулминация – смъртта, но с намек за осъществена мечта.

1. Въведение с момичето (мечтата) в красива природна картина, ако се получи;
2. Валс с позната и описание на танца и двамата герои;
3. Въведение и запознаване с него, Симеон;
4. Странният оркестър;
5. Малко философски разсъждения за мотивацията (на оркестъра?) и общо;
6. Пак се появява бегло момичето (и така през целия разказ), за да символизира неудовлетвореността, съзнанието че не това е начинът, че може да се постигне мечата, ако си по-настоятелен, смел в присъствие на други хора, по-напорист и същевременно очевидната невъзможност нашият герой да е такъв, тъй като природата го е направила много деликатен, което понякога се схваща като безчувственост; 
7.  Сцена в кръчмата ( да се види много сериозен интелектуален потенциал), с подробно описание  на действията и философски уклони. Прибиране в къщи и разкриване пред читателя на някои страхове, желания и самота, разкриване защо не желае създаване на връзка – комплексът от ниското образование. Тук да се види, че предпочита да не реализира и най-съкровените си желания, но да не се „изложи” или да му откажат;
8. Самоукоряването, но невъзможността да се реши да завърши образование, с мисълта, че трябва да учи с много по-малки, и че може да е много слаб по някои предмети, например математика и много да се изложи. Тук също да се види, че предпочита да не реализира и най-съкровените си желания, но да не се „изложи” или да му откажат;
9. Показване на неочаквана страна – решителен, безкомпромисен, ефикасен и организатор, раздаващ команди и рязко успокояващ обстановката, без всякакви комплекси,  при внезапно възникнал пожар, отново среща със старата красива позната Евгения, с нейното учудване и помощ;
10. Женитба на късна възраст (как да се опише?) Има ли смисъл? Или  само да се намекне?
11. Възможно по-силна сцена с момичето в лавандулата, ако стане – секс насън;
12. Любимите неща – оркестърът, спортът, синът, който завършва музикално училище с изключителни способности, концертите, които слуша в големия град;
13. Отива си от този свят, със сцена от неговия рай – голо момиче в лавандулата, близо до узрелите жита  и с концерт на любимите струнни квартети.

Безжичен