Как написах „Голо момиче в лавандулата”.
Следващият текст не е разказ, нито друг жанр, просто няколко думи...
Видиш жест, човек, спомниш си нещо отдавна забравено, съзнанието ти се свърже с подсъзнанието, възхитиш се на красотата наоколо, интересна природна картина те провлече – ето, започваш да пишеш... Преди няколко години видях разцъфнала лавандула... И...
Не съм писател... пиша понякога, ей така, за забавление. Реших да ви покажа как написах един от малкото си разкази. Просто по план. Ето го:
Идея: Голото момиче е метафора за неосъществената, но желана цял живот красива мечта, непостигната поради нежелание и невъзможност да се извършат действия, които биха могли да имат за резултат отказ. А това е невъзможно за него. Невъзможно е да го преживее. Затова по-добре да не опитва неща, да е пасивен, да се откаже, отколкото да получи отказ. Това мислене и чувстване частично е ген и частично комплекс, поради това че не е получил нужното образование, поради бедност. Много умен, талантлив му ...