Пит седеше в кабинета си и се мъчеше да се съсредоточи над договора. Само седмица откакто се върна в Италия, а му се струваше, че е изминала година. Работата, която не бе изоставил и в дома на Мел, сега го грабна и го понесе като лавина. И кой знае как се задържаше на гребена й. За седмица проведе толкова срещи, колкото би провел за месец, нямаше време да яде, да спи, да мисли за нищо друго освен за догорите и за проклетата рекламна кампания, която трябваше да организира. В един момент се изненада като усети, че си говори гласно сам, което го накара да си заклати заканително пръст пред огледалото... и да продължи да работи. Накара Мария да му намери един диктофон, на който записваше исканията си, после тя прослушваше записа и организираше следващия ден според нарежданията му. Тя беше много съвестна асистентка и сутрин той намираше безупречно подреден ден в органайзера си. В този ред, обаче липсваха нареждания за обяд. Пит живееше само на кафе и крекери, вечер намираше време само да каж ...