DanyD
37 результатов
Стоеше отпусната на колене на пода под прозореца. Подпряла се на длани, приведена над останките, Ана беше въплъщение на тъгата. „Още малко и ще се разплаче…” помисли си Валери и внимателно попита:
- И докога ще я оплакваш?
Въпреки старанието, в гласа му трепна нещо прилично на ирония. Тя веднага го ...
  504 
Мила, Лия
Намерих старите ни снимки на тавана. Помниш ли как брат ти ни дебнеше да ни снима за клуба си по фотография? На колко сме били? На 14-15 години? Гледам се на снимките – слаба като клечка, с онази червената рокля, която мама ми уши. Боже, колко обичах тази рокля! А ти не излизаше от сините ...
  806 
Емил беше уплашен. Той беше ужасèн. Не разбираше какво се случва с нея. Не разбираше какво я кара да се държи така. Не разбираше какво предизвиква бликащите ù емоции, в които долавяше безпогрешно и смеха, и сълзите, и отчаянието, и депресията. Долавяше ги, а не знаеше откъде идеха, кое в него, в дър ...
  1150 
- Ти защо си съгласна с това? – бързо, сякаш се страхуваше да не би да не ù стигне смелостта, попита русата жена.
- С кое точно? – учуди се Ана.
Днешният ден започваше твърде странно.
- С това, да им бъдеш параван?
- На кои? – продължаваше да се учудва. ...
  1193 
В четвъртък ми се щеше да кажа на шефа да ме пусне почивка в петък, но знаех, че няма да го направя. Исках да избягам, но никога не бях го правила. Щях да отида на работа в петък дори от небето да падаха горещи камъни. Мислих много за това, което ми каза Лина. Не преставах да се учудвам на всичко, к ...
  1193 
Горкият ми шеф! Ако знаеше защо новият главен мениджър изпитва такова любопитство как върви точно неговият офис, сигурно веднага щеше да ме премести в някой друг. Само че той не знаеше, а само съскаше високо и ядно:
- Какво бе, мамка му, иска тоя дългият? Нали беше тука миналата седмица? Всяка седми ...
  1118 
Лина е приготвила кутия с носни кърпички. Сложила я е на масичката. Типично в неин стил. Тя не обича да я сварват неподготвена. Още като ме чу сутринта, разбра, че нещо не е наред.
- Няма да плача – опитвам се да звуча нахакано, посочвайки кутията с поглед.
- Стори ми се настинала тази сутрин – в съ ...
  1107 
Нямах достатъчно въображение да си представя какво би казала или направила Женя. Но след думите му пак се върнахме на изходна позиция. Трябваше да се изясним, а не знаех как.
- Искаш ли да отидем другаде? – предложи Жоро. Въпросът му не беше лишен от логика. По-добре да не ни виждат заедно, а тук сп ...
  1142 
Непознат номер. Натиснах зелената слушалка с въздишка на досада:
- Да?
- Здравей, аз съм!
Жоро! Досадата ми на мига се смени с тотална изненада.
- Ало? ...
  1192 
Понеделник беше кошмарно продължение на петък. Така мислех сутринта, щом видях трескавия поглед на шефа. Целият му вид беше такъв – очите му блуждаеха, търсейки да намерят някоя изпусната нередност. Косата му, въпреки че блестеше от гел, изглеждаше стърчаща, като че ли току-що беше пъхнал пръста си ...
  1093 
А сега де! Как така заедно? И къде – някъде? И исках ли? Усетил колебанията ми, Жоро каза с усмивка:
- Не е нужно да бързаш с отговора. Ще ми отговориш на последния танц...
Кимнах, той ми отвори вратата и ми даде път. Естествено, че всички на нашата маса бяха проследили и излизането му след мен, и в ...
  1169 
Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...
  1362  13 
Никълъс даде знак на конферансието, един дребен, облечен в жълто-черно трико като оса, който кимна, за да покаже, че е разбрал, при което антените на главата му се разклатиха напред-назад. След като оркестърът изсвири песента до края, осата обяви:
- Моля за внимание! Моля всички за внимание!
Цялото ...
  1253  14 
Наближаваше Коледа. В „MTS” подготвяха голямо коледно парти. Някой прокара идеята събитието да е организирано като маскарад. На Мелани това й се стори глупаво и несериозно и не възнамеряваше изобщо да ходи на това парти. Не беше се отказала да отиде в Италия, макар че никога не беше ходила в офиса н ...
  1113 
Полетът от Чикаго до Ню Йорк се стори на Мелани най-дългото време, през което трябваше да седи мирно на седалката си, а ù се искаше да танцува от радост. Снощните ù мисли бяха отстъпили на заден план, изблъскани от еуфорията ù. Дори изпращането на летището не ù се стори така тягостно. И почти без не ...
  1039 
Томас чу алармата и бавно отвори очи. Резкият звук означаваше, че предстои нещо важно, за обикновените дни не му трябваше будилник. Той седна в леглото, после стана и с абсолютно празна глава се запъти към банята. Това беше нещо ново за него, той винаги знаеше какво става, какво да мисли, какво иска ...
  1614 
Ресторантът беше хубав, през последната седмица ходеше толкова често в хубави ресторанти, че вече не й правеха впечатление. Пък и винаги беше толкова напрегнато в тях – вниманието към дребните неща в поведението на другите, пазенето да не изтървеш неуместна дума, старанието да си на нивото, което оч ...
  1103 
Пит наистина имаше намерение да вземе Алекс за уикенда и да го заведе извън града. Обичаха да ходят двамата на поход или на палатка. Обстановката ги предразполагаше да бъдат открити един с друг. Те бяха близки и откровени винаги, но когато седяха около огъня или лежаха един до друг в спалните чували ...
  1101 
Срещата премина толкова експедитивно, че Мелани нямаше време да се притесни. Всичко беше ясно – вариантът, най-доброто, до което достигнаха, получи одобрението на Томас, направена беше уговорка за срещата с възложителя и край! – срещата приключи. Всичка станаха и се заеха да прибират книжата си. Мел ...
  1195 
Мел се сгуши по-добре в леглото, ако имаше как, би потънала съвсем в пухената завивка. Мислите ù бяха разбъркани и не можеше да разбере какво точно се беше случило снощи, та сега усещаше огън и лед по кожата си, а в нея сякаш бушуваха стихии. Като че ли в главата ù от една дума само, като от полъх н ...
  1096 
Мел лежеше в леглото си. Сънят отдавна се беше тръгнал от очите й, но тя нямаше воля да се надигне. Пък и защо да бърза – днес е събота. От тази седмица тя няма повече да излиза в събота. Съботата носи изненадващи догонвания, покани за кафе с шефове, предложения за сделки и после хубаво накисване в ...
  1734 
Мелани Хънт проучи документите по проекта – тези на Никълъс и Хенри и тези на Томас Кинг. Разликата в двете папки беше значителна и тя направи няколко прости изчисления, целящи да покажат приходите и после печалбата за няколко години напред.
В четвъртък вечерта Никълъс я завари на бюрото в офиса, за ...
  1823 
След почти два месеца в Италия Мел се възстанови, отново имаше здрав вид, лицето й отново придоби плътност, слънцето бе направило кожата й матова и макар и не много напълняла в сравнение с началото на пътуването й, тя все пак не бе онова слабо и безплътно същество. Пит виждаше разликата и се радваше ...
  1050 
Пит седеше в кабинета си и се мъчеше да се съсредоточи над договора. Само седмица откакто се върна в Италия, а му се струваше, че е изминала година. Работата, която не бе изоставил и в дома на Мел, сега го грабна и го понесе като лавина. И кой знае как се задържаше на гребена й. За седмица проведе т ...
  1153 
Поканиха Лайла на обяд. През цялата седмица, откакто Пит беше тук, се виждаха с нея – понякога, когато се прибираха от разходка, понякога, в кварталната бакалница. Никога не говореха по-дълго от приятелското „Здравей, как си?”, но от майчинския й поглед не убягна нежната грижа на Пит към Мели. Някак ...
  1251 
На вратата се позвъни и сърцето на Пит сякаш си удари в гърлото. Побърза да сложи снимката на същото място, сякаш заличаваше следи от престъпление. Поколеба се дали да отвори, но настоятелното звънене можеше да събуди Мел, затова дръпна вратата. На прага стоеше едра, пълна жена на около петдесет год ...
  1832 
Нещо я погъделичка и тя се намръщи в съня си. Обърна се, но усети досадното гъделичкане на друго място. Отвори очи и малко объркано се огледа. Денят прозираше през светлите завеси и напираше да влезе през прозореца. На края на леглото седеше Пит и прикрепяше пълна табла.
- Добро утро! – гласът му зв ...
  1880 
Взираше се в лицето й, от което бяха останали сякаш само очите. Толкова се беше смалило, че те изглеждаха още по-големи. Под тях имаше дълбоки тъмни кръгове. Закръглените й скули се бяха стопили и розовият цвят бе станал жълтеникав. От очите й закапаха сълзи и той я прегърна. Ръцете му усетиха тялот ...
  1084 
Годината, която Пит трябваше да прекара в Италия, почти изтичаше. Тя беше посветена изцяло на работата. Работа, работа и работа. Искаше му се да си каже: изпитвам носталгия по дома си, искам да се прибера вкъщи. Ако някой го беше запитал, Пит щеше да отговори точно така, но само защото хората очаква ...
  1650 
Постепенно те се опознаха и станаха близки... приятели. Мел си даваше точно такова определение на техните отношения, а Пит приемаше тази дума като най-близка до истината... и най-лесна за казване гласно и прикриване на неговите истински усещания. Без да иска стана така, че тя го възприемаше като по- ...
  1061 
Пит излезе на улицата, зави зад ъгъла и колебливо се огледа. Не му се искаше да се прибира. Не и докато не се успокоеше. След такава среща с Мел се чувстваше размътен. Особено след такъв сериозен разговор. Винаги, когато тя го потърсеше, той можеше безпогрешно да определи какво е настроението ù. Нап ...
  1450 
- Не разбирам! Кое те кара да се колебаеш? Нали чакаше подобна възможност? Толкова дълго се подготвяше за нея? Защо сега се колебаеш? – лицето на Пит рядко имаше такъв израз, защото той винаги всичко знаеше и всичко разбираше. А когато се отнасяше до Мел, идваше от края на света, за да я подкрепи ил ...
  1137 
Когато се събуди в неделя, почти към 11, Мелани си помисли, че й се е присънил странен сън – по най-чудноват начин тя се бе озовала на една вечеря, докарана като скъпа... компаньонка, инструктирана да се усмихва чаровно и загадъчно и най-важно от всичко – да бъде зашеметяваща! Е, и ако това не е стр ...
  1208 
- На колко години е, всъщност? Не изглежда на повече от 23-24. – Хенри, отново лениво излегнат, любопитно гледаше към Никълъс.
- Не си далеч, наближава 26. Погледнах в досието й. Знаеше ли, че е разведена?
- Не. И все ми е струваше странно като я наричат „госпожа”... Някак си не й подхожда. Сигурен ...
  1122 
Никълъс Стронг премисли всичко – най-малката подробност, най-дребния детайл за предстоящата среща. Имал бе много такива срещи, за всяка се бе подготвял внимателно и от всяка знаеше какво да очаква, но тази... Тази бе най-внимателно подготвяната и най-неясната. Мелани трябваше да пристигне в ресторан ...
  1174 
Никълъс реши да започне отдалече:
- Мелани, имаме голяма нужда от помощта ти!
- Отчаяна нужда... - промърмори Хенри.
Другият го погледна косо:
- Винаги си уцелвал в десятката, Хенри – и отново се обърна към Мелани Хънт – Да, отчаяно се нуждаем от помощта ти! ...
  1154 
Това е опит да удовлетворя желанието на мой много близък човек, който вярва в способността ми да разказвам истории. Приликата с американски сериал е съзнателно търсена, тъй като този човек ги обожава.
Двамата мъже изглеждаха сериозно замислени. Двамата мъже БЯХА сериозно замислени. По-младият отпи о ...
  1239 
Предложения
: ??:??