Хумор от Странджа
Катето, доста растръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното малко прасенце. То бе настанено в добре почистената и обновена кочина, а Катето приготви с голямо старание първата му захранка. Но захранката беше ритуал и затова тя сега седеше и чакаше, прасенцето квичеше в кочината от глад, а мъжът й все още го нямаше.
За него също беше нещо като ритуал, след работа, първо да се отбие в кръчмата, която съдбата беше поставила по обратния му път към дома.
Най - после Матьо се върна. Видимо почерпен, той бавно седна до масата под асмалъка за кратък отдих. Катето чу потракването на дворната врата и бързо излезе от лятната кухничка. Като видя, че Матето седи под асмалъка, широко се усмихна и веднага му поднесе добрата новина:
- Мате, докараха ни прасенцето! Ела да го видиш колко е хубаво и да го захраним!
- Е ...