Хумор от Странджа

        Катето, доста растръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното малко прасенце. То бе настанено в добре почистената и обновена кочина, а Катето  приготви с голямо старание първата му захранка. Но захранката беше ритуал и затова тя сега седеше и чакаше, прасенцето квичеше в кочината от глад, а мъжът й все още го нямаше.

       За него също беше нещо като ритуал, след работа, първо да се отбие в кръчмата, която съдбата беше поставила по обратния му път към дома.

       Най - после Матьо се върна. Видимо почерпен, той бавно седна до масата под асмалъка за кратък отдих. Катето чу потракването на дворната врата и бързо излезе от лятната кухничка. Като видя, че Матето седи под асмалъка, широко се усмихна и веднага му поднесе добрата новина:

      - Мате, докараха ни прасенцето! Ела да го видиш колко е хубаво и да го захраним!

      - Е-е-е, хайде сега! - отговори провлачено той. - Захрани го сама! Нали виждаш колко много съм уморен. Утре ще го гледам!

      - Ама, Мате, неможе така! Хайде ела сега! - с умоляващ глас го подкани тя.

      С доста неохота, съпругът стана и с лека, моряшка стъпка тръгна към кочината последван от грижовната си съпруга. Когато стигнаха до нея, тя го подкани:

      - Заплюй го първо да не го урочасаш!

       Той изпълни заръката й , а тя наля приготвената храна в коритото на прасенцето и му нарече:

      - Да ядеш като мене, да пиеш като Мате! Пу лук!

      Прасенцето тихо загрухтя, благодарно за обилната вечеря и сякаш й отговаряше: ,,Добре, добре! Ще се постарая!"

      След ритуала, двамата съпрузи се прибраха, доволни от добре свършената работа.

      Над Странджа се спускаше вечерта и обгръщаше планината с онова привидно спокойствие. От хралупата на близкия орех тихо подсвирна чухълче.

            P. S.    Разтръсна - добре закръглена, но не дебела.