Сега ще ви разкажа как стана всичко.
Но преди това ще ви кажа още нещо. Първият си удар от живота, да ви кажа, и първият си истински шамар аз получих в училище от другарката Събева, която ръководеше тренировката и маршировката за някакъв парад, и то само защото съм се смеел и съм говорил в строя.
Наредени с белите ризки, червените връзки, и изведнъж едно пляаас. Не ти е работа.
И оттогава като се отприщиха тия шамари...
Помня един от Стоян, защото беше най - едрият от класа, и като такъв имаше свещенното право да буха когото си иска.
Един от Стьопата от съседния клас, защото беше боксьор.
А после и от една тайфа цигани, задето не им дадох топката си, и сетне взех да не ги броя.
Може да съм ял много шамари, но поне винаги съм им казвал истината в очите. Те затова и си ме биеха.
Сега гледам старшинката дето ми отприщи един здрав шамар в ареста, как диша като питбул. Седи и ме гледа злобно, с вид на победител.
Тая работа му харесва.
Личи си.
- Пиши, бе мухльо, вика ми и ми хвърля един бял ...