12 апр. 2007 г., 15:41
5 мин за четене
Ще ви разкажа една история, а тя е за един човек и какво е за него любовта.
Един, вече доста възрастен човек стана от леглото на неговата хижа, по-стара и от самия него.Той беше усетил, че неговия край наближава и реши да прекара оставащите му дни, усамотявайки се. Той доста трудно стигна до външната врата, още по-трудно я отвори, успя да се промуши и седна на люлеещият стол на верандата. След като се настани в стола, той погледна към подаващото се слънце от хоризонта. А знаете ли как започва утрото в планината? Когато розовото си сияние пробие път през здрача и положи нежния си ореол върху гърба на планината. Излизаш навън, хладния въздух влива в дробовете ти свежестта и дъха на горски плодове, опивате като младо вино. Замайва те. И точно в този миг слънцето се показва. И първият му лъч запалва планината. Милиарди капчици утринна роса отвръщат на ласката му, усмихват се и ярко засияват. Запяват не със звук, а със светлина. Целият склон е покрит с диамантчета, а очите ти, неспособни да ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация