/Напомням - главите са условни, чете се и без последователност. Хаотичен хаос - като в главата ми и наоколо./

Глава седемдесет и трета

За парите, разбира се

А после пак си седнахме в кафене-барчето и заприказвахме сладко-сладко. Докато дойде време за отлитане. Митето се разбърза да каже последно слово – последно за днес, май първо за утре, защото не гледахме часовника.

- Е това ще е последното за днес. Щото ей сега ще удари полунощ. Да плащаме!? И това ще стане. Пари има. Един приятел каза, че в България работа има, но пари не дават. А не е прав. Има, но какво да купиш с тях? Вървиш, гледаш витрините и етикетите, пъшкаш, пък отиваш или в мазето при последните миналогодишни капки живот или при психиатъра. А той те успокоява, препоръчва ти почивка, отвлича те от ежедневните проблеми… и иска да му платиш. С което кръгът се затваря. Иначе успокоението е лесно. Гледай зелено, живей сред зелено. Зелени стените, зелен таванът, зелен под – ако щеш.

Но най-добре действат зелените банкноти. Е, тук трябва да се внимава. Защото един познат взел в бързината на пазара зелена банкнота, и установил че е двулевка. От онова отвратително време, когато в магазина се чудеха отде да ти намерят ресто на петолевката, а в ресторанта вечеряше с нея, че и пари за такси оставаше.

Е, днес и пестиш, за да имаш. Отидеш на лекар, той ти предпише хапчета. По едно след ядене. “Докторе, викаш му, че аз има цял месец да ги пия така. Щото ние с жената ядем два пъти на ден, пенсионерската. Сутрин по едно чайче, вечер нещо по-леко”. Страх ни е гости да не дойдат. Идват уж само за закуска, пък сетне три дена няма какво да вечеряме. Ако имаш пари – спокоен живот можеш си уреди. Ето, аз ходя по улиците с бронежилетка, донесе я племенникът от Косово. Поръчах му и бронегащи, за всеки случай. Не, не за мен, а за жената.  Защото нещо много почнаха да налитат на баби, а моята е запазена, най-много петдесет да й дадеш…

Ха сега дай по още едно! Защото настана едно време… Ако не пиеш ще се обесиш! Повече концентрат ти трябва, за да преглътнеш живота. Преди десетина години хлябът стана колкото заплатата преди, саламът колкото “Москвич”, соцвозилото, ако още се движи, струваше колкото навремето да  бяхме пратили всички политикани в космоса.

И се пита в задачата -  защо не го направихме навреме?

Глава седемдесет и четвърта

За бойната готовност на заврените зетьове

И таман да тръгваме, Киро от Б вход стана и вдигна чашата. Рече, че осмия март изпуснал, ама нямало как – у тях празнували. Той, Киро, е приведен зет – на къща. По-скоро – на апартамент. Та рядко се отбива с нас нейде. Затова решихме да го уважим, пък чуем страдалческото му слово:

- Абе, какво да ви кажа – умните жени всичко знаят,   глупавите всичко могат. Ето – от десет години хвърлих цигарите… Силна воля, разбира се. Не, не моята, а на жената.

Когато се оженихме, рекох, че за по евтино ще се откажа от един порок. А за мъжете това са пиенето, цигарите, жените. Избрах да запазя третото… Май по-евтино щеше да ми излезе него да бях отказал! Сега пуша само когато се нахраня вкусно в къщи – най много веднъж месечно припалвам цигара. А отначало… Първата вечер, когато дойдох да живея тук, бяха наредили една трапеза, дето само от ароматите се наяждаш. Викам си: „Е, тъй ще е!”. Пък тъщата вика: „Е, туй ще е, зетко!”. И се оказа права. Кога се виждахме, тя така си хвалеше стоката, такива звезди сваляше от небето… А тъстът мълчеше. Чак после разбрах, че тоя благороден и добър човек бил против брака ни. Усетих го година по-късно, когато се прибрах от работа и неволно се изпуснах: „Змията в къщи ли е?” И докато прехапя език, той рече: „Тихо и двете са тук!”. Щото и него го бяха превърнали в малкия Мук – тичай тук, донеси онова… Какво е това ”ресто” ? Братче, аз съм първопроходец във вземането на касови бележки и отчитането им в къщи. Ако са вдигнали цените и парите не стигат ли? Ами казвам, че последното в списъка го няма и отчитам парите го стотинка. А след това липсващото слагам на първо място в списъка. Иначе – поне два часа лекция на тема отчетност. „Семейното щастие е в отчета!” – това е девизът на жена ми. Макар за в спалнята да не важи.

И как умее да доказва… Я чакай, чакай! Какво казват там по телевизора? Ванка, засили го…. Земетресение имало нейде си? Ей, добре, че подсетиха – жената ме чака в къщи. Е, довиждане! И не се стряскайте – да си заврян зет, всъщност не е толкова трудно. Но едно помнете – дръж обувките винаги с носовете към вратата, в бойна готовност.

Глава седемдесет и пета

За бедния Електорат и магьосниците

Живял някога един беден Електорат. Тръгнал веднъж той на дълъг път, към демокрацията. Обаче се заблудил в джунглата на пазарната икономика. Вървял, блуждаел и изведнъж пред него се появил един магьосник – черен, с големи червени устни.

- Къде отиваш, Електорате мой? – запитал магьосникът.

- Тъй и тъй – рекъл Електоратът – Заблудих се.

   - Няма страшно – успокоил го магьосникът. – Вземи моето

   ръководство „Чрез монетаризъм към капитализъм”  и ще се

   оправиш.

Тръгнал пак Електоратът. С ръководството в ръка, оголял и обосял, в тръни чак се наврял. А отпреде му – пак магьосник. С малка секира в ръка. Обяснил м у проблема си гладният Електорат, магьосникът се засмял:

- Защо слушаш този политпросветен магьосник? Я вземи моя пътеводител „Със секира към демокрация” и всичко ще е наред.

Пак закръжил на едно място бедният Електорат. Разбойниците го били, ограбили, застраховали… Докато неочаквано пред него се материализирал нов магьосник – с едри мустаци и китара под мишница. Изплакал му всичко Електоратът, а мустакатият гръмогласно се изсмял и запял:

                  Къде отиваш народе , народе мой,

                       я хайде да те водя в бой

                       и с таз китара под ръка

                       държавата ще поведа.

След което му дал упътването си „Чрез демагогия към демокрация”, запял му на прощаване и изчезнал към вилата си за океана. Пак закръжил бедният Електорат. И го срещали с разни магьосници – един му обещавал да нацепи стената на области, а областите да съедини, както са си били вилаети. Друг, че от старата си мантия ще извади нови идеи, та и за 800 дни ще превърне реките в мед и масло, трети му обяснявал колко важна е ролята на униформата за постигане на икономически успехи… четвърти му правел неловки фокуси с чезнещи излишъци … пети… шести…седми…

И до днес обикаля в кръг бедният Електорат, крие се от хищниците в пазарната джунгла и не вижда нийде прочутата Демокрация.