/Напомням - главите са условни, чете се и без последователност. Хаотичен хаос - като в главата ми и наоколо./
Глава седемдесет и трета
За парите, разбира се
А после пак си седнахме в кафене-барчето и заприказвахме сладко-сладко. Докато дойде време за отлитане. Митето се разбърза да каже последно слово – последно за днес, май първо за утре, защото не гледахме часовника.
- Е това ще е последното за днес. Щото ей сега ще удари полунощ. Да плащаме!? И това ще стане. Пари има. Един приятел каза, че в България работа има, но пари не дават. А не е прав. Има, но какво да купиш с тях? Вървиш, гледаш витрините и етикетите, пъшкаш, пък отиваш или в мазето при последните миналогодишни капки живот или при психиатъра. А той те успокоява, препоръчва ти почивка, отвлича те от ежедневните проблеми… и иска да му платиш. С което кръгът се затваря. Иначе успокоението е лесно. Гледай зелено, живей сред зелено. Зелени стените, зелен таванът, зелен под – ако щеш.
Но най-добре действат зелените банкноти. Е, т ...