Глава двадесет и втора – за кака Дана и оправянето

Пък на съседната маса пак сложиха морни мощни телеса комшийката кака Дана и някаква нейна позната. Кака Дана бе, от първата част я знаете. Дето щеше да изкупува дрехите от една виенска фирма за химическо чистене.

Оная, заради която картечница млъква, засрамена, че не може да стигне скорострелността. А реактивните установки се пъхат под масата, стреснати от шума на гласа й.

Та се наложи и ние да замълчим и се оставим да ни покрие шумовата завеса.

- Здрасти, здрасти съседке! Как си, що си? Оправи ли се вече? Не си? Значи още си сервитьорка, а хората с една салфетка банки си накупиха.

Аз пък – ето виждаш ме! Поскитах с моя по света, изкарахме някоя друга пара, постегнахме си живота.

О, не беше трудно. Излизането ме посбръчкоса малко, иначе се оправяхме. Трябваше да пъхнем по нещо тук и там... На туй му викат другия Шенген. Но стана! А си викам - само разтропани хора трябва да отидат на Запад. Каква полза от зяпльовци, дето скитосват по музеи и гробници?

На ония им трябват такива като мен. Да ги науча на ум и разум. Нищо, че се хвалят колко са можещи!

Ей го, ние с моичкия направо им свихме сармите. Наша тактика и практика си имаме!

От няколко години я въртим и все сме на кяр.Значи - отиваме с моичкия, дето трябва, влизам аз в голям магазин, а той чака. Гледам аз, избирам, а той през това време отива при касиерката и:  "Оная там дама краде - забелязах я!"

Що зор видях, докато го науча как да го казва, та не само той да си го разбира. А после - полиция, шум, аларма претърсват ме...

И нищо, ама нищичко! Тогава идва мойто време. Шефовете едва не пълзят по корем и всичко предлагат, само и само да не ги викам на съд. Щото ще им рухне реномето! Европейско! Плащат обезщетение. Че и голямо при това. Не като нашите за градушка. Десетина магазина на едно европейско турне - стига ни!

И се прибрахме, и го развъртяхме бизнеса. Магазинче си отворихме! Ама големи ядове с клиентите имаме.

Страшна напаст са, сестро! Ти му кажи, че Луната тежи толкоз си хиляди тона - ще ти повярва. Ама иска сиренето до грам да му мериш! Че и  на етикета не вярва.

И децата са добре. По-малкият се е метнал на мен - умен, хубав, разтропан. Миналата година голяма пара изкара с една четка и шише с вода. Не, не миеше стъкла на коли на светофара! Даже нищичко не пипаше. Отива до прозореца и вика: "Чичо, плащай или ще размажа тая мръсотия по стъклото!" И оня къде да иде - плаща.

А големият е бащичко! Будала. Завъртя му главата една... Викам му: "Сине като искаш да се жениш - отваряй си очите, а не ципа!" Ама той...

Остави, на баща си мяза, аз нали така го взех!

Ама на жената такъв мъж й трябва, средна хубост - немного умен и немалко глупав.

Абе, слушай ти кака си Дана и ще се оправиш...