Глава двадесет и втора – за кака Дана и оправянето
Пък на съседната маса пак сложиха морни мощни телеса комшийката кака Дана и някаква нейна позната. Кака Дана бе, от първата част я знаете. Дето щеше да изкупува дрехите от една виенска фирма за химическо чистене.
Оная, заради която картечница млъква, засрамена, че не може да стигне скорострелността. А реактивните установки се пъхат под масата, стреснати от шума на гласа й.
Та се наложи и ние да замълчим и се оставим да ни покрие шумовата завеса.
- Здрасти, здрасти съседке! Как си, що си? Оправи ли се вече? Не си? Значи още си сервитьорка, а хората с една салфетка банки си накупиха.
Аз пък – ето виждаш ме! Поскитах с моя по света, изкарахме някоя друга пара, постегнахме си живота.
О, не беше трудно. Излизането ме посбръчкоса малко, иначе се оправяхме. Трябваше да пъхнем по нещо тук и там... На туй му викат другия Шенген. Но стана! А си викам - само разтропани хора трябва да отидат на Запад. Каква полза от зяпльовци, дето скитосват по му ...