22 июл. 2016 г., 20:43  

 Караминьол 

  Проза » Рассказы
3849 1 8
Произведение от няколко части
4 мин за четене
"Поезия къща не храни!" -
Беше един от многобройните бисери на баща му, човек изобретателен и находчив. Когато Немлад беше млад и му предстоеше да кандидатства за университета, баща му го извика да поговорят. Какво би искал да запишеш, синко, запита благо бащата. А той отговори: Не ми трябва никаква диплома, тате. Аз съм гений. Очакваше да получи оглушителен плесник, какъвто разбира се полагаше в подобен случай на непристойно и дръзко държание. Ала парадоксалната реакция на Стария го зашемети. Виж, момчето ми, наистина ти признавам гениалността, но нали разбираш, че все някога ще настъпи момент, когато ще престанеш да бъдеш гений. И точно тогава ще ти е необходима диплома. Този феноменален отговор стана единствената причина да запише висшето и да го завърши - от страх за бъдещето, в което нямаше да бъде гений, естествено. Но висшето си е висше, а поезията - поезия. Немлад си припомни един полузабравен виц, в който на покойника предложили да влезе и да разгледа Ада. На въпроса му - какв ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??