"Поезия къща не храни!" -
Беше един от многобройните бисери на баща му, човек изобретателен и находчив. Когато Немлад беше млад и му предстоеше да кандидатства за университета, баща му го извика да поговорят. Какво би искал да запишеш, синко, запита благо бащата. А той отговори: Не ми трябва никаква диплома, тате. Аз съм гений. Очакваше да получи оглушителен плесник, какъвто разбира се полагаше в подобен случай на непристойно и дръзко държание. Ала парадоксалната реакция на Стария го зашемети. Виж, момчето ми, наистина ти признавам гениалността, но нали разбираш, че все някога ще настъпи момент, когато ще престанеш да бъдеш гений. И точно тогава ще ти е необходима диплома. Този феноменален отговор стана единствената причина да запише висшето и да го завърши - от страх за бъдещето, в което нямаше да бъде гений, естествено. Но висшето си е висше, а поезията - поезия. Немлад си припомни един полузабравен виц, в който на покойника предложили да влезе и да разгледа Ада. На въпроса му - какво има зад тежката Адова порта, прозвучал неочакван отговор - само красиви жени. Но защо тогава всички мъже предпочитат Рая, попитал наивно покойникът. Защото всички тези красиви жени са поетеси, господине - гласял отговорът!
Отегчен до смърт от сложностите на науката и от тривиалността на битието, Немлад реши да се отдаде на старата си голяма любов - поезията. Изкуство, подобно на математиката, разчитащо единствено на белия лист и молива. Естествено и на фантазията. А за прословутия страх от белия лист хич и не мислеше. За каква по-аристократична писта от тази би могъл да мечтае? Но не биваше да забравя и бащината заръка: "Поезия къща не храни!". И тук късметът му сработи. Реституция! А неговият бивш приятел и спечелил немалко награди поет - Къцо Граленков, го покани на премиерата на първата си стихосбирка: "Нощта на еднодневката". Случи се в един лазурен летен ден, напомнящ деня, в който Александър Велики бе щурмувал и превзел митичния град Тир. Небето опънало сини тиранти не трепваше издуло своя охранен мениск. Сигурно в този момент в някое юлско пристанище докерите влачеха сандъците към крана, но в претъпканата потна зала на едно читалище Граленков обайваше публиката. Когато суетнята приключи с потупвания по рамото и обещания за светло поетично бъдеще, излязоха в най-близкото заведение да се почерпят. Решеният да меценатства Граленков го попита какво става с поезията му. Немлад му отговори, че се търкаля в чекмеджетата на ръждясалото от старост писалище. Ей, момък, провикна се Граленков, ще ти дам линка на един сайт - ГУЛИТЕ. Язе в него израснах. Мошкетаро ми викаха. Публикуваш си там и повече хич го не мислиш. И тъй в лето господне 2013-то Немлад се оказа най-новият член на ГУЛИТЕ. И като се почна - почна се. Бързо набираше аудитория в сайта. Но и бързо набираше неприятели. То нема начин. Едното винаги върви ръка за ръка с другото. Интимната му лирика въодушевяваше силно нежния пол. И започнаха набези в Лични. Пишеха му с повод и без повод, а той от учтивост им отговаряше. Един ден му писа и маститата поетеса Екологична. Бе му направила впечатление с нестандартния си изказ и той не пропусна случая да я похвали. Последва размяна на "любезности". Накрая Лични буквално завря и закипя от коредпонденцията им. В едно от текущите писма Немлад я попита, защо му пише толкова често. Екологична отговори с характерната си прямота - защото те харесвам, Глупчо. Пожела да дефинира по-точно какво разбира под харесвам, но изведнъж Екологична го засипа с въпроси като от специализиран тест на психолози. Един от тях беше, дали е женен. Отговори й утвърдително. А би ли напуснал жена си заради любов, изстреля бързо Екологична. Заради каква любов, опита се да се пошегува той - малка, средна или голяма? Заради голяма естествено, Глупчо. Заради голяма. Запазвайки самообладание й отговори с рязкото - не! И получи светкавичен отговор - благодаря ти, че бе откровен и ми спести време и нерви. Сбогом! Нормална и очаквана реакция, но му се стори доста грубичка с прекалената си прямота. Затова й написа за финал: Друг път контактувай само с ергени или с овдовели мъже. А от женените предпочитай единствено тези, които ти казват, че няма да напуснат жените си. Защото онези, които се развеждат заради малка, средна или голяма любов, утре ще се разведат и с теб - заради любов по-голяма от твоята. Очакваше, че Екологична никога повече няма да му се обади, но още на другата сутрин, току-що отворил очи и надникнал в полето на Лични, видя ново писмо от нея, а в него пишеше. Ти си прав, Немлад. Цяла нощ размишлявах над думите ти. Оставам с теб!
Бел.на автора. Този разказ е изцяло художествена измислица. Авторът използва думата "караминьол", в заглавието, в смисъл на "подред", а не във вулгарния смисъл, който твърде често й се придава.
© Младен Мисана Всички права запазени