m770921 (Мария Георгиева)
27 1
11 июл. 2015 г., 09:39

 Като без дом 

  Проза » Другие
657 1 0
Произведение от няколко части
2 мин за четене
Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пътя си и се е върнал в първите си 7 години.
Ще Ви разкажа една, колкото необикновена, толкова и опростена история, не по-различна от милиони подобни.
Някога една Мария беше малко момиче, на което най-голямата мечта беше да има пееща и ходеща кукла, с дълга, сребриста коса и млечнорозова рокля.
Това създание вярваше, че това е най-голямото щастие на света, да се взираш в масленозелените очи на куклата, да погалиш сребристите и' къдрици и с часове да наблюдаваш механичните и' движения, какво по-хубаво от това.
Тази мечта така и не се сбъдна, но се сбъднаха други много по-лоши, за които бедното момиче не си беше мечтало.
Мария вярваше, че куклите оживяват в полунощ и отиват на бал, също като Пеп ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Мария Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??