В късният следобед, на едно отминало лято, две 5-годишни дечица седяха едно до друго, на червената синджирена люлка в двора на детската градина. Слънцето се покриваше с пухената завивка на облаците и се подготвяше за своя сън. Люлката спокйно поскърцваше, направлявана от малките крачка на момчето и момичето, които бяха приятелчета от началото на своя съзнателен живот и растяха заедно.
Момичето заби рязко червената си лачена обувка в земята и спря люлката.
- Какво? - попита момчето.
- Обещай ми, че когато пораснем ще се оженим и ще сме като принц и принцеса!
- Не, аз не искам да се женим, харесва ми да сме вечни приятели.
- Ще ти подаря най - хубавото си стъклено топче, онова със зеленото ветрило вътре, което прилича на луна, кгато го търкулнеш срещу светлината.
- Много го харесвам, но не може ли да ми го подариш така, без да се женим?
Настана мълчание, тя размишляваше над тази сложна за 5-годишен човек дилема, а в тревата проблясваха колекциите им от стъклени топчета.
- Добре, само защ ...