24 нояб. 2007 г., 12:43
1 мин за четене
Видя през прозореца как жената ровеше - съсредоточено, внимателно, разборно. Бе направила няколко купчини. Повторно разгледа находките, получилите одобрение сложи в мърляво подобие на детска количка, останалите върна в кофата. Направи го с жест на уважение към следващия търсач на препитание.
Широко отворих гардеробите, отвътре се изсипа текстилна камара за поне половин живот. Взех по-дебелите дрехи, сезонът беше зимен и прескачах стълбите през две от страх да не я изпусна. Долу си беше. Седеше на парче вестник и закусваше хляб с цвят на мухъл.
"Извинете, имам ненужни дрехи, не искам да ги хвърлям в контейнера да се изцапат, вижте ги, мисля, че ще ви станат." - Странно червене плъзна по лицето ми, лъжех нескопосано от желание да не я обидя.
Жената ме погледна, имаше прекрасни очи, които се напълниха след думите ми.
"Момиче, благодаря ти, няма нужда, имам си всичко" - наведе се да погали сплъстената топка, която чакаше дял от зеления хляб.
"Не съм толкова зле, нищо, че преглеждам кофите, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация