***
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата в парка я гонеха и разпиляваха торбичките й, но тя се местеше и отново подреждаше „имуществото" си в някой ъгъл.
Седях с количката в парка и я наблюдавах.
Имаше ред в разпиляното многообразие от найлонови торбички. Тя рядко стоеше без работа. Ръцете й непрестанно шареха и местеха разни неща от една торбичка в друга. Събираше хартия и я подреждаше внимателно, след това я връзваше и потегляше към пункта за вторични суровини. При това, отстрани наистина изглеждаше като да има важна и много отговорна работа - с такава педантична упоритост сновеше между кошовете и поредното извоювано място за пребиваване.
Една вечер се прибирах от работа, беше започнало да се стъмва рано и уличното осветление бе ...