Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събрали студа от зимния ден. Събу си обувките и ги подреди до дамски чифт и ги побутна така, че да гледат в една посока.
-Здравей!
-Здрасти!
Жена му дори не го погледна. Тя знаеше всеки негов жест. Стана от диванчето и отиде до кухнята. Мъжът се загледа в сериала, който даваха по телевизията. Едни и същи лица, едни и същи случки, любов, раздяла.
-Гладен ли си? - попита го тя - да ти сипвам.
-Да! Няма ли да вечеряме заедно?
-Е, не! Аз докато готвих, хапнах, не ми се яде.
Тя донесе вечерята. Сякаш в чинията беше сложила щипка тъга. Извади няколко филийки хляб и ги постави в панерчето. След като се увери, че с храната всичко е наред, тя седна на стола до него и запали цигара.
- Как мина деня? - попита жената.
Той я погледна в очите. Сякаш потъна в океан от спомени. Там той видя бурните вълни в горещото лято на тяхната любов. Как се гмуркаха, без да се страхуват от акули и подводни течения. Как всички кораби и лодки се радваха на човешката обич. Той не вярваше в приливите и отливите. Беше убеден, че любовта може да е дълбока, колкото самия океан. В очите ѝ, той вече забелязваше водорасли, които се преплитаха в краката му.
- Как мина деня? - повтори въпроса си тя.
Мъжът се сепна. Набоде на вилицата си парче от шницел и каза:
- Добре, както всеки ден. Имахме много работа и така.
Искаше да я попита за това, какво е правила днес, но безразличието в гласа ѝ го спря. Погледна дали е затворил вратата. Струваше му се, че топлината от уютния им дом излиза навън.
Жената почисти масата, занесе съдовете в кухнята и започна да ги мие. Тишината си поделяше апартамента със звуците от реклами по телевизията. След малко започваха новините. Това беше времето, в което мъжът си почиваше. Тя уважаваше този му половин час и не го закачаше за нищо. Дори в новините нямаше нищо ново. Загаси телевизора и отиде в спалнята. Любимата му беше заспала. Погледна очите ѝ. Сякаш всички спомени от горещата любов бяха заключени там.
Заключени с ключето на времето.

Явор Перфанов
05.12.2017
Г.Оряховица