Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събрали студа от зимния ден. Събу си обувките и ги подреди до дамски чифт и ги побутна така, че да гледат в една посока.
-Здравей!
-Здрасти!
Жена му дори не го погледна. Тя знаеше всеки негов жест. Стана от диванчето и отиде до кухнята. Мъжът се загледа в сериала, който даваха по телевизията. Едни и същи лица, едни и същи случки, любов, раздяла.
-Гладен ли си? - попита го тя - да ти сипвам.
-Да! Няма ли да вечеряме заедно?
-Е, не! Аз докато готвих, хапнах, не ми се яде.
Тя донесе вечерята. Сякаш в чинията беше сложила щипка тъга. Извади няколко филийки хляб и ги постави в панерчето. След като се увери, че с храната всичко е наред, тя седна на стола до него и запали цигара.
- Как мина деня? - поп ...