Студен, февруарски ден. 13:20 часът! Звукът от училищния звънец заехтя в цялата сграда. Дечицата от 1-б клас припкаво прибираха учебните пособия в огромните си раници. Ани се бе надвесила над чина, държейки читанка и се втренчваше някак замечтано в принцесата на класа - Петя. Петя закопчаваше пухкавото си, розово кожухче. Ани не отделяше поглед от нея, а очичките й блестяха пълни с надежда.
Ани беше кротко, добре възпитано дете. Разграничаваше злото от доброто и завистта не й бе присъща. Но в този ден, тя в действителност завидя на Петя. Не искаше дългите й руси коси, нито сияещата усмивка, или небесно сините очи. Имаше по-простичко желание! Мечтаеше за нейното плюшено палтенце. Мразеше своето, подарък от по-голямата й братовчедка и размер три пъти по-голям от на Ани. Майка й се опитваше да я убеди колко добре изглежда с него, но тя не спираше да се чувства като в чувал.
Ани и майка й- Магдалена се навечеряха и сега си приказваха в топлата кухня на малката гарсониера под наем. От повеч ...