Кой е Алф
Студен, февруарски ден. 13:20 часът! Звукът от училищния звънец заехтя в цялата сграда. Дечицата от 1-б клас припкаво прибираха учебните пособия в огромните си раници. Ани се бе надвесила над чина, държейки читанка и се втренчваше някак замечтано в принцесата на класа - Петя. Петя закопчаваше пухкавото си, розово кожухче. Ани не отделяше поглед от нея, а очичките й блестяха пълни с надежда.
Ани беше кротко, добре възпитано дете. Разграничаваше злото от доброто и завистта не й бе присъща. Но в този ден, тя в действителност завидя на Петя. Не искаше дългите й руси коси, нито сияещата усмивка, или небесно сините очи. Имаше по-простичко желание! Мечтаеше за нейното плюшено палтенце. Мразеше своето, подарък от по-голямата й братовчедка и размер три пъти по-голям от на Ани. Майка й се опитваше да я убеди колко добре изглежда с него, но тя не спираше да се чувства като в чувал.
Ани и майка й- Магдалена се навечеряха и сега си приказваха в топлата кухня на малката гарсониера под наем. От повече от година двете дами живееха сами.Магдалена се бе развела със съпруга си и бащината помощ сега бе едва 50 лева месечна издръжка за детето. На майка й бе трудно да се грижи за малката, но някак със сетни сили успяваше сама.
- Мамо, нали ти казах, че искам като на Петя палтото. Ти обеща да ми купиш, а зимата почти свърши.
Каза малката с болка в гласа, а майка й отговори:
- Знам, патенцето ми, но заплатата ми...
- Добре, мамо! - Прекъсна я Ани!
Бяха настанали смут и мълчание в малката кухня. Госпожата миеше чиниите, а Ани си рисуваше нещо.
- Днес случи ли се нещо интересно в училище.
С въпрос разчупи Магдалена атмосферата.
- Амии... Кой е Алф, мамо? Съучениците ми си говориха за него днес. Аз също се включвах в разговора, но без да си призная, че не го познавам. Твърдях, че и според мен снощният епизод е бил много интересен. Съжалявам, че излъгах!
Разведена с мъжа си, Магдалена едва "свързваше двата края". Доходите й покриваха таксата за квартирата и потреблението на тока и водата. Минимална сума оставаше за храната у дома. И през ум не й бе минавало, че може да си позволи лукса да имат телевизор. Тя се разтрепери цялата. Очите й се наляха с парещи сълзи и едва продума:
- След малко идвам!
Забегна и се скри в ъгъла на спалнята. Така лесно изречени простичките думи на дъщеря й, се забиха забили болезнено в сърцето й. Коя майка би била спокойна, знаейки че детето й е лишено от нещо... Как можеше да не изпитва тази неописуема болка в гърдите.
Майката, приклекнала в ъгъла на стаята, се чувстваше като нищожество. Не можеше да си позволи да купи хубави, скъпи дрехи на детето си. А как искаше да я видя усмихната, изпълнявайки всяко нейно желание... Магдалена мислено полагаше усилия, но все пак не съумяваше, как да обясни на малката, кой е Алф...
© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Страх ме е да прочета разказа отново, защото знам за кого е писан. Искам да сте спокойни, майката на Ани не е нищожество, а много силна жена. В действителност не ставаше въпрос точно за Алф, но основната нишка на историята е уловена. И искам да попитам Рубин от къде да му прочете нещо хубаво след като и това го няма на лице? Развода не е причината за всичко, той е просто повода... липсата на любов, закрилящо силно крило и опора са наистина стресиращи за една жена, простете и ама и вие бихте поплакали... А Ани пише в откровения да, но предпочита да кисне айде не в "Планета", ама в Бакарди или Звезда...
-
...а дали богаташките деца занаят кой е АЛФ...не мисля...сигурно го мислят за фолк певец...Истината е,че скромните хора израстват доста по-истински. Може би след някоя друга година Петя ще кисне в "планета", а Ани ще пише в "откровения"......
-
много тъжно...
възхитена съм от написаното...истинско и силно въздействащо... -
Болезнен е разказа ти. Успяла си да предадеш правдоподобно до сълзи чувствата и на детето и на майката. И темата не е никак в стила на латино-американските сериали. Желанието на едно дете да е облечено хубаво като другите и да гледа телевизия е естествено, а не "материална прищявка". Естествена е и силната болка на майката, че не може да му осигури тези елементарни неща. И това не значи, че тя няма да го възпита като стойностен човек, но въпреки това и съвсем естествено и майката, и детето преживяват своите болки.
Поздравявам те за разказа, момиче. -
Благодаря, приятели!
-
Прекрасно!И с позиция!!!
-
По принцип не чета разкази, но се замислих много след като прочетох този!
И ми стана тъжно, сетих се за една случка докато преподавах на 2клас.Имаха за домашно да опишат своята майка.Почнаха едно по едно да четат.Тогава едно момиченце се разплака и ми каза:"Госпожо, аз не съм си написала домашното.Не помня своята майка".
По-късно разбрах, че майка и е заминала за чужбина още докато тя е била бебе и не се е връщала оттогава.
Не зная дали има връзка,може и да има, може и да няма,но ми загорча,както и сега!
Пиши, ще те чета! -
"1-б клас"... и просто иска розово палтенце и телевизор ...
разказът е толкова истински ... и ако не друго ... защото за много неща замисля ... мен ме замисля колко ли пъти майка ми се е почувствала "нищожество" че не е могла да ми угоди дори на някоя ... прищявка ... -
Това, че на вас ви се струва недействителен, не прави разказа по-малко искрен, а и на мен ми се вижда много близък с реалността...Реалността за някои звучи като измислица за други.
-
Сигурен съм,че си прекрасна и талантлива.А що се отнася до "правилното прочитане",то вероятно се налага да добавиш инструкции към разказа за "правилно" четене.Предполагам,че трябва да включва: сините очи и русите коси само са красиви,розовите палтенца са най-хубави,който не гледа сапунени сериали е недостоен,разводите са причина за...Не бих препоръчал този разказ на някого ,но съм уверен ,че можеш да пишеш при подходящо избрана тема.
-
Мерси. Мерси за съветите, Румен! Рубин, не мисля че си прочел правилно разказа. Определено смятам, че ценностната ми система не е "объркана"!!!
-
Мдаа,тотално объркана ценностна състема на младите.И какво ни внушава този разказ?Че майките ,които нямат пари за телевизор за нищожества?Че причината да бъде на този хал е развода и?Че родителската обич се заключава в това да се угоди за всяка материална прищявка?Не, мило момиче.Умната майка би и прочела нещо стойностно,би си поговорила с нея,вместо да се крие и плаче.Би възпитала така детето си ,че да бъде себе си и да не преживява трагедия от това ,че не подражава някому и т.н и т.н...НО!Похвално е умението ти да разказваш,подбирай по-прецизно темите.
-
Тъжно е!
Прегръщам те! -
Заглавието ме заблуди, не очаквах да е толкова тъжно...
Поздрави, справяш се все по-добре. -
Загорча ми, а е така пубаво написано!С обич!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
