Колежката Делчева или Пъстротата на живота...13
А дните вървяха напред. Улисани в работа, в пътувания с моторите нямахме време да се оплакваме или да си въртим номера.
- Пете, а ти знаеш ли, бременна съм - ми съобщи радостната новина една сутрин - Ходих на лекар, каза нормално развитие на плода
Хванах я , завъртяхме се из стаята, като в някакъв измислен от мен в момента радостен танц.
Милата ми тя, ще става майка.
- А как мислиш, детето само майка ли да има - тихичко промълви тя
- Силвия, искаш ли да се омъжиш за мен, не ти ли е скучно сама. Да бъдем щастливи заедно.
- Да. И аз искам да бъда щастлива с теб. Даже съм мечтала за такъв сценарий, отиваме с моторите в Арбанаси на вилата ни, а родителите на всички с леките коли и децата. Аз на мотор с бяла каска, бели рози и с моторски костюм, и ти с моторски костюм, и ме носиш на ръце из двора. Ще го осъществим ли. А датата ли, колкото по-скоро, толкова по-добре, да мога да се побера на мотора.
Споделихме с мотористите. Възторжено ни аплоди ...