Колежката Делчева или Пъстротата на живота 7
Бяхме на една целувка разстояние.
- Знаеш ли Петьо, имам вино в къщи, какво ще кажеш за няколко глътки
- Страх ме е от мама, да не ми се кара, сам мъж, сама жена, не е ли опасно
- Милият ми той - смееше се тя - Тогава да се обадим по мобилния за разрешение
Да, но тролейбусът дойде, качихме се и не остана време да питаме.
Хвана ме под ръка и тръгнахме между блоковете. Чудно, не се притеснява, че някой ще ни види.
А хората забързани с пазарски чанти, торбички, не ни обръщаха внимание, или всеки зает в мислите си, само му е до нас.
- Ето тук живея - посочи тя една двуетажна кооперация
Набра кода на входната врата, мина покрай пощенските кутии без да ги погледне.
- Вратата в дясно - насочи ме тя
Доста замисъл и пари, разбира се, бяха вложени в интериора, но направено с вкус и за удобство, без кичозност и натруфеност. ...