Повечето от историите за наранени кутрета (не че някога съм слушал такива) сигурно биха били достатъчно незначителни, за да си заслужава изобщо да бъдат споменавани. Но ако в тях се съдържа близко до читателя послание, в което той лесно би могъл да припознае себе си в описаните събития и случки, то изведнъж потенциалът на подобен вид разкази би се увеличил многократно. Ето защо тайничко се надявам, че произшествието от миналия четвъртък ще отговори на нужните критерии за това, един нищо и никакъв инцидент да придобие дълбок смисъл и да обхване достатъчно широка целева група от потенциални читатели. Имам предвид онези любители на кратките разкази, които са ползвали, така да се каже, услугите, предлагани в някоя от държавните болници. Голяма е вероятността именно те да проявят сериозен интерес към случилото се с мен и моя малък пръст, след като преди седмица здраво нараних тази миниатюрна част от тялото си.
Както вече споменах, произшествието стана в четвъртък. В три и половина следобед. ...