1.

Страшно много му се свидеха тези 50 лева, с които си плащаше в момента сметките за ток и вода, след като можеше с  тях  и тази вечер  да отиде в казиното да играе  и да види  момичето, с което се беше запознал преди месец.

Но какво да се прави!?!

Понякога разумът надделява над чувствата.

А и добре, че е така – си мислеше Николай, докато касиерката му подаваше квитанциите. Той машинално ги пъхна в джоба, където се подвизаваха последните му две банкноти по пет лева до следващата заплата. Излезе на улицата и побърза да се потопи в потока, който го понесе, като книжна лодка.

Погледна часовника си – пет часа следобед.

Имаше време да се поразходи в парка и да се порадва на есента, която беше в разгара си. А и къде ли да ходи другаде с този полупразен джоб. Ха-ха!

Течението на улицата пое тялото му, а мисълта му се върна в онази вечер преди месец.

От три години не беше стъпвал в игрални зали.

“Последната му любов” бяха машинките. Колко загубени пари и време. Беше се зарекъл това вече да не се повтаря. Но... в онази вечер след работа с приятели решиха да се почерпят. Водка, бира и накрая в дискотеката съвсем се отрязаха. На тръгване Иван им предложи да си опитат късмета в казиното на рулетката. Николай се съгласи с уговорката, че няма да играе. Още на вратата ги посрещна едно русо момиче (после разбра, че се казва Стефка) и им предложи нещо за пиене.

В казината питиетата са безплатни, но затова пък винаги излизат златни.

Докато приятелите му залагаха на различни числа, той беше вперил поглед в красивото момиче, което ги беше посрещнало и мислеше  да заложи на нея. Тя усети, че я гледа и дойде при него... Представи се и го попита защо не играе. След пет минути си говореха вече, като отдавнашни познати. През това време приятелите му загубиха и решиха да си тръгват. Той им каза, че ще остане още малко докато си изпие питието.

И това му беше грешката.

2.

Китарен звън прекъсна мислите му и го върна на улицата. На отсрещния тротоар група музиканти изпълняваха мелодия, наподобяваща испански танц. Не го учуди умението им. Напоследък доста талантливи представители на артистичната общност бяха принудени да гастролират за парченце хляб. Сториха му се интересни и това го заинтригува.

Приближи се...

Външният им вид беше окаян и будеше съжаление, ала майсторството, с което свиреха, будеше възхищение. Досега не беше видял някой да им подхвърля някакви пари в дълбокия черен цилиндър пред тях.

Знаеше колко пари има в джоба си, но въпреки всичко реши да ги сподели... Извади едната си банкнота от 5 лева, но преди да я пусне в цилиндъра, погледна от любопитство дали са събрали нещо. И ахна от учудване. Цилиндърът беше пълен догоре с петдесетолевки.

Почувства се неудобно, че им дава толкова малко пари и нервно започна да пребърква джобовете си. Беше забравил, че има само още едно 5 лева.

Музикантите бяха спрели да свирят и го гледаха дяволито. Главният отиде при него. Извади от шапката една петдесетолевка и я залепи на челото му.

– Приятел, ти получаваш наградата – му каза и го потупа по рамото.

Николай не можеше да се съвземе от изненада. Отлепи банкнотата от челото си и преди да им благодари вече знаеше къде ще отиде тази вечер.

3.

Още не можеше да се съвземе от преживяното, когато си погледна часовника и установи, че е минал само един час, откакто джобът му се беше изпразнил с 50 лева, а сега се беше напълнил. Веднага се обади на Стефка да я попита дали ще бъде на работа тази вечер, след като вчера я нямаше.  “Да” – беше отговорът ù. Как си? Добре - излъга я той. И без това като отиде на работа щеше да научи от колежките си за случилото се снощи.

Имаше още два часа до смяната ù и той отново се запъти към парка. Потокът го пое, а мисълта му се върна в казиното  преди месец. Приятелите му си тръгнаха и той остана да си допие питието, а  след това и още няколко. Стефка беше барманка, но и помагаше на колежките си да навърта пари на автоматите, а и понякога да бъде крупие на електронната рулетка. Оказа се, че и двамата са студенти на задочно обучение. Тя беше на 20, а той на 30. След като му наля още една водка, Стефка отиде да върти рулетката. Не можеше да ù се нагледа. Тя беше средна на ръст със стройно и гъвкаво тяло. На приглушената светлина в казиното русите ù коси се спущаха по раменете ù, тъй както сенките при залез по хълма каменист. Очите ù бяха като езера, сини и дълбоки, в които беше готов да се потопи. Когато свършваха залаганията, тя завърташе рулетката и в обратна посока хвърляше топчето на късмета, което отначало с бясна скорост обикаляше тези от 1 до 36 червени и черни числа плюс зелената нула, а после уморено си избираше в някое легло на число да си отдъхне. Как му се искаше да бъде едно от числата, в което хвърленото от ръката ù топче ще се приюти. Но това можеше да стане, ако започне пак да играе.

Защо пък не?! Само тази вечер!!!

Тези 37 числа го привличаха неудържимо, макар и да знаеше,  че сборът  им  е 666 – числото на звяра, представляващо дявола.

4.

Но зарът беше хвърлен. Оставаше да прегази собствените си заръка.

Погледна към Стефка.

Струваше си.

Бръкна в джоба си да преброи колко пари имаше в наличност. 50 лева. Избра си място най-вдясно на импровизираната електронна маса, за да бъде близо до нея (на две ръце разстояние, неговата и нейната). Оставаше само да се протегнат.

И се замисли.

Никога досега не беше играл на истинска рулетка. Вкъщи имаше детска. Умален вариант на истинската и понякога играеха наужким с приятели. Така че той знаеше правилата. Даже беше пробвал една система на игра, която на практика му се виждаше неефикасна. Тя се състоеше в залагането на определена сума ( например 1 лев) на цвят по избор (червено или черно), където печалбата е едно към едно. Дали губи или печели, продължава да залага само на него.

Например; ако загуби, удвоява залога – два лева на същия цвят. Ако пак загуби, отново удвоява залога – 4 лева. Ако отново загуби, пак удвоява, докато спечели. Но ако се падне нула, не печели нито червено, нито черно, а и понякога един и същи цвят не излизаше десетина пъти подред. Така че за него тази система беше неприложима. Беше разработил друга своя, която сега щеше да изпробва.

Извика едно от момичетата да му навие 50 лева.

Играта започваше.

5.

В началото трябваше да започне плахо с опипване, за да може да разбере какво е настроението на числата. За него те бяха като момичета, облечени в черно и червено. А имаше и една хубавица – нулата, в зелено. И ако успееше да ги предразположи, те щяха да му се отплатят.

Електронният глас обяви: Начало на залаганията.

Погледна към Стефка. От всички момичета само тя беше облечена в зелено. Нямаше какво повече да мисли. Един лев на нулата, единственото зелено число.

Електронният глас обяви: Край на залаганията.

И рулетката автоматично се завъртя в посока на часовниковата стрелка, а Стефка засили топчето обратно. Пред него се завърта сякаш колелото на живота и го върна три години назад. Живееха с Мария, с която се бяха запознали в един литературен сайт. И двамата пишеха стихове. Той имаше вече  три книги, а нейната предстоеше да излезе от печат. В живота му преди нямаше приятелка, с която да имат толкова общи интереси. Дори мислеха да се женят и да имат деца. Е, имаше и несъответствия.

Но... търкалящото се топче го върна в играта. Червените и черните числа все още си преливаха цветовете, а между тях проблясваше и самотното зелено.

Рулетката забави ход и топчето, като птица, започна да си търси гнездо. Устреми се към числото 5, но то не го хареса и го отхвърли към другите гнезда. Прехвръквайки през 36, 1, 9 и 7, като разстреляно се строполи на нулата.

6.

При залог на едно число печалбата е 1:35. Беше спечелил 35 лева. Но не знаеше дали да се радва много, защото планът на играта му беше съвсем друг. И все пак спечели. И то благодарение на емоционалното въздействие, а не на теоретичните му разработки вкъщи.

Причината беше Стефка.

Започваше нова игра. Сега той вече щеше да приложи на практика системата си.

Електронният глас обяви: Начало на залаганията.

В началото целта му беше,  ако не спечели, то да не загуби много, докато се подготви за големия удар. Системата с удвояване на залога я беше отхвърлил напълно. Беше си подготвил определени комбинации на числа със залог на червено или черно, при които в най-лошия случай си връщаше залога. Е, не винаги разбира се. Ха-ха.

И така направи второто залагане.

Рулетката се завъртя по посока на часовниковата стрелка, а топчето обратно и отново го върна с три години назад при Мария, с която даже бяха изчислили как първото им дете може да бъде момче. И всичко вървеше добре, ако не беше започнал да играе на игралните автомати. Цялата му заплата отиваше там. Дори изтегли без нейното знание потребителски кредит 5 000, който за една седмица хвръкна. Започна да закъснява вечерта и когато тя разбра... Просто си тръгна, макар че не беше само затова...

Оттогава се беше зарекъл да не играе комар, макар че постоянно го човъркаше отвътре и затова през свободното си време на детската рулетка вкъщи разучаваше разни системи.

И както се казва, всяко чудо за три дни. Е за него бяха три години. До тази вечер...

Топчето изтрополи и отново го върна към играта.

Беше заложил по 50 ст. на десет червени числа и пет лева на черен цвят. Ако се паднеше черно му връщаше половината от залога, а ако улучеше число, печелеше седем лева. И така щеше да заложи няколко пъти, като променя само цветовете.

Например, следващия път 50 ст. на десет черни числа и пет лева на червен цвят. Беше пробвал вкъщи и от десет завъртания или беше около нулата, или беше на печалба и то доста добра.

Топчето намали ход и спря на черно.

Пет лева загуба.

Но играта, пък и животът продължаваха.

7.

Следващите няколко игри щеше да играе по същия начин, но трябваше да следи кои числа излизат и кои не, за да може, когато реши, че е настъпил моментът дадено число да излезе, да заложи на него с максимална сума.

И така Стефка отново завъртя рулетката. Рулетката с числата. Числата в червено и черно и самотната нула в зелено. Червено и черно се преливаха под акомпанимента на всемогъщата нула, от която започваше и свършваше всичко.

Приличаха му на думи с ударени и неударени срички, които бяха като материална субстанция, виждаше ги пред себе си, можеше да ги пипне, да ги подхвърля, като жонгльор във въздуха и да ги подрежда в стихове. Беше започнал да пише от десетгодишен и в стихосложението за него нямаше тайни. Беше детска игра да подреди едно стихотворение с определена стъпка и дължина. По свой начин си представяше стъпките: ямб – разходка на влюбена двойка покрай брега на морето, хорей – ръченица, анапест – нож в гърба, амфибрахий – галопиращ конник, дактил – пиян мъж се кара на жена си. Не му беше нужно, както в началото, да брои сричките. Можеше, ако му кажеш изречение с около 10 думи и веднага да определи с колко букви е. Беше чел много и за него най-важното си оставаше да бъде оригинален, да не се повтаря с някой автор, сиреч да плагиатства, макар и неволно. Беше разучил различните стилове на писане, като при упражненията цели книги пресътворяваше и превръщаше в свои. Но разбира се, това оставаше само в тетрадките му за упражнения.

В литературния сайт, в който участваше и беше се запознал с Мария, имаше какви ли не автори.  70 % от тях бяха хора, за които познанията за поезия се състоеше от училище и това, което четат в сайта, 20 % пишещи с висок общообразователен ценз на ниво плагиати, 9 % поети, стремящи се да намерят собствен облик и единият процент оставаше естествено за него – таланта и гения. Много смешни му се виждаха псевдонимите, с които публикуваха Какво ли нямаше. Ха-ха-ха-ха!

Гори, в които под лунна сянка самотни вълци танцуваха фламенко. Бохемски нощи под кадифено бисерна мелодия на черен ангел. Имаше тръни, глоци и луди билета. Дори имаше и един овчар, който, добре че не много често, надуваше понякога на дядо си кавала. От много време не можеше да чете разкази.

Виждаха му се скучни и безсмислени. А хората, които ги пишеха, с трайни психически отклонения.

За кой ли път трополенето на топчето го върна в играта...

5.

Печели...

8.

Погледна за наличността си. Добре. 50 лева печалба. Вдълбочен в играта, досега не беше обръщал внимание на другите играчи в казиното. До него бяха седнали момиче и момче, които явно бяха намерили късмета си и играейки се целуваха. До тях леко подпийнал мъж над петдесетте губейки и печелейки, мърмореше под носа си, недоволен от света и най-вече от себе си. От другата страна на рулетката, срещу него беше...

Не! Не това не можеше да бъде вярно.

Отец Николай!!!

Само преди седмица беше взел причастие от ръката му. А сега тази ръка нарушаваше десетте божи заповеди. Не се познаваха лично, но се поздравяваха като се срещнат. Сега трябваше да се правят, че не се виждат, да не би единият да викне на другия: Дръжте крадеца!!!

9.

Едно от момичетата смени Стефка и тя отиде да сервира. След като разнесе на всички каквото желаеха, седна при него. Оказа се, че са една и съща зодия – Рак.

Първият етап на системата, която играеше, беше минал благополучно. Отсега нататък щеше да залага на няколко числа, които беше набелязал, но с по-големи суми. Чувстваше до него подкрепата на Стефка.

Електронният глас обяви: Начало на залаганията.

Първото число, на което заложи 10 лева беше 13. Любимото на предишната му приятелка Мария.

Рулетката, олицетворяваща живота, отново се завъртя. А топчето, метафоричен образ на човекът, търсещ щастието си, заподскача като лудо нагоре и надолу в обратна посока. Мислеше си за Мария. През тези три години нито се беше виждал, нито чувал с нея. Не таеше лоши спомени за нея, но бяха започнали да избледняват с времето.

Рулетката забави ход. Топчето също.

Пред погледа му все по ясно започнаха да се забелязват червените и черните числа. Очите му трескаво търсеха червеното 13. Забеляза го. Топчето се беше устремило към него. За миг спря в леглото на 24, но се отскубна и продължи. Оставаха няколко числа до 13. Премина през 10, 32, 8 и внезапно се шмугна на 30.

Жалко.

Трябваха му още няколко сантиметра, толкова, колкото му трябваха и при...